О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 738
София, 22.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и първи декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3364/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №2691 от 5.10.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3433/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти с-в, с което е потвърдено определение от 25.06.2015г. за спиране на производството по гр.д.№14494/2012г. на СГС, г.о. І- 10 с-в.
В частната касационна жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно.. Сочи се, че при отделянето на насрещния иск по реда на чл.211 ал.2 ГПК съдът няма право да спира новообразуваното производството до приключване на делото по първоначалния иск. Същевременно се излагат съображения, че в конкретния случай предмет на обуславящото дело не е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280 ал.1 т.1 ГПК като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е решаващ за резултата от съдебния акт: „За да се установи връзка на преюдициалност между две правоотношения, достатъчно условие ли е, те да съдържат във фактическите си състави един общ юридически факт и няколко други различни или следва във фактическия състав на едното правоотношение да се включва съществуването или несъществуването на друго?”. Като допълнение към основния въпрос е поставен допълнителен въпрос:”Следва ли решението по един правен въпрос със сила на пресъдено нещо да признава или отрича права или факти, релевантни за субективното правото втори правен спор, за да се приеме, че първият спор има преюдициален характер спрямо втория?”. Поддържа се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР№2/19.11.2014г. по т.д.№ 2/2014г. на ВКС, ОСГТК; ТР №8/7.05.2014г. по т.д.№8/2013г. на ВКС, ОСГТК; ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК; определение №260/30.04.2015г. по ч.гр.д.№1646/2015г., ГК, ІІІ-то г.о.; определение №41/3.02.2015г. по ч.гр.д.№686/2014г. на В., ГК, І-во г.о. и определение №96/10.02.2015г. по ч.гр.д.№533/2015г., ГК, ІІІ-то г.о.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма].
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и твърденията в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С определение от 25.06.2015г. , постановено по гр.д.№14494/2012г. по описа на СГС, г.о. І- 10 с-в., е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1т.4 ГПК до приключване на гр.д.№11938/2012г. по описа на СГС, І-во г.о., 8 с-в.
С обжалваното определение №2691 от 5.10.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3433/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти с-в, е потвърдено първоинстанционното определение за спиране на делото. В решаващите си мотиви въззивният състав приема, че спорът по обуславящото гр.д.№14494/2012г. на СГС, по което се претендира присъждане в полза на [фирма] на недължимо платена сума, получена без правно основание от [фирма] е от съществено значение за правилното решаване на насрещната претенция на [фирма] за дължимостта на комисионното възнаграждение по същия договор. Съдът обосновава наличие преюдициалност на спора по гр.д.№11938/2012г. на СГС по отношение на спора по гр.д.№14494/2012г. на СГС.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основен и допълнителен въпрос:„За да се установи връзка на преюдициалност между две правоотношения, достатъчно условие ли е, те да съдържат във фактическите си състави един общ юридически факт и няколко други различни или следва във фактическия състав на едното правоотношение да се включва съществуването или несъществуването на друго?” и :”Следва ли решението по един правен въпрос със сила на пресъдено нещо да признава или отрича права или факти, релевантни за субективното правото втори правен спор, за да се приеме, че първият спор има преюдициален характер спрямо втория?” не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото. От значение за спора, съобразно тълкуването в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е само този правен въпрос, разрешен с въззивния съдебен акт, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело без въпросът да се отнася до правилността и обосноваността на обжалвания акт. Решаващият мотив на въззивния състав за потвърждаване на първоинстанционното определение за спиране на съдебното производство по чл.229ал.1 т.4 ГПК е наличието на преюдициалност на спора по основния иск, по който се претендира присъждане в полза на [фирма] на недължимо платена сума, получена без правно основание от [фирма] спрямо спора по насрещния иск за дължимостта на комисионното възнаграждение. Доколкото разпоредбите на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК и чл.221 ал.2 ГПК не забраняват спиране на отделеното дело по насрещния иск до приключване на образуваното дело по първоначалния иск, то наличието или липсата на преюдициалност на единия спор от другия се отнася до обосноваността и правилността на определението, които не могат да бъдат преценявани в производството по допускане на обжалваното определение до касация.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като постановките в ТР №2 по т.д.№2/2014г. на ВКС, ОСГТК, в ТР №8 по т.д.№8/2013г. на ВКС, ОСГТК и в ТР №1/2013г. по т.д.№1/2013г. на ВКС, ОСГТК са неотносими за поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси. Неотносима за поставените от касатора въпроси е съдебната практика, обективирана в представените определение №260/30.04.2015г. по ч.гр.д.№1646/2015г., ГК,,ВКС, определение №41/3.02.2015г. по ч.гр.д.№686/2014г. на В., ГК,. и определение №96/10.02.2015г. по ч.гр.д.№533/2015г., ГК, които актове не представляват задължителна практика на ВКС по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2691 от 5.10.2015г.., постановено по ч.гр.д.№3433/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: