Определение №36 от 16.1.2018 по ч.пр. дело №3115/3115 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 36

София, 16.01.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №3115/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма]/н./) – [населено място], срещу определение №175 от 03.08.2017г., постановено по в.ч.т.д.№256/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 19.04.2017г. за спиране производството по т.д.№58/2015г. на Ловешки окръжен съд на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК не следва да се прилага механично при установителните искове по чл.422 ГПК, тъй като възражението срещу заповедта не спира нейното изпълнение и за ответника е предвидена възможността при положителен за него резултат, да иска издаването на обратен изпълнителен лист. Същевременно се излагат съображения, че висящото производство по т.д.№4241/2015г. на СГС,ТК, VІ-1 с-в, не е преюдициално спрямо производството, образувано по иска на банката по чл.422 ал.1 ГПК. Сочи се, че прихващанията, предмет на спора по т.д. №4241/2015г. на СГС, не касаят размера на задължението на ответника [фирма] по договора за кредит от 27.03.2017г. като се акцентира върху обстоятелството, че ответното дружество изрично е посочило в своите изявления за прихващане, че ги отправя във връзка с кредита, отпуснат му на 26.05.2011г. На последно място се иска съдът да съобрази факта, че аналогично възражение за прихващане в същия размер от 11 000 000лв. ответникът е направил по всички предявени срещу него искове по чл.422 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, както и на потвърденото с него определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК и връщане на делото на Ловешки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№58/2015г.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е формулиран следния процесуалноправен въпрос: „Представлява ли основание по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК (дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора), предявен по иск по чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност, за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане, когато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК се съдържат доказателства, че изявлението за прихващане е направено по друго, различно от процесното задължение?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от ответното дружество [фирма] /в несъстоятелност/ -гр.Л. и от Р. Р. Ц. (конституирана като трето лице-помагач на ответника в производството по т.д.№58/2015г. на Ловешки окръжен съд), в които се поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставеният въпрос не отговаря на селективните критерии за това по чл.280 ал.1 ГПК.. Същевременно в отговорите се оспорва основателността на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор като се излагат доводи за наличието на преюдициалност на образуваното дело пред СГС спрямо спряното производство по чл.422 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното в открито заседание на 19.04.2017г. първоинстанционното определение за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК по т.д.№58/2015г. на Ловешки ОС, въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е приел, че въз основа на искова молба, подадена от [фирма] /н./ против [фирма] , е образувано т.д.№4241/2015г. по описа на СГС по искове за прогласяване нищожността по отношение на кредиторите на банката, на изявления за прихващане от [фирма] на вземания, придобити въз основа на цесии, като сред цедентите са част от третите лица, конституирани като помагачи на [фирма] по т.д.№58/2015г. на Ловешки окръжен съд в качеството им на цеденти по договорите за цесия. Съдът е посочил, че с отговора на исковата молба по т.д.№58/2015г. на Ловешки ОС, ответникът [фирма], при условията на евентуалност, е направил възражение за извършени извънсъдебни прихващания с вземания на ответника към ищеца [фирма]/н./, като по делото са били конституирани като трети лица-помагачи цедентите по договорите за цесия, по отношение, на част от които, вземанията им са предмет на исковете за прогласяване нищожността на изявленията за прихващане на [фирма] по т.д.№4241/2015г. по описа на СГС.
При тези данни въззивният състав е възприел изцяло извода на първоинстанционния съд, че крайното решение по т.д.№4241/2015г. на СГС ще има значение относно възраженията за прихващане, които е направил [фирма] в производството по чл.422 ГП като е посочил, че действителността на извършените прихващания е въпрос по същество на спора, касаещо правопогасяващите възражения на ответното дружество по т.д.№58/2015г. на Ловешки ОС. Според апелативния съд доводът на процесуалния представител на [фирма] (н.), че част от извършените прихващания са били осчетоводени и с тях е бил намален дълга, е въпрос по съществото на спора, неотносим за предпоставките за спиране на делото по чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Съдът е посочил като несъстоятелно твърдението на въззивника, че разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е неприложима в производството по чл.422 ГПК.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
Поставеният от касатора в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК въпрос: „Представлява ли основание по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК (дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора), предявен по иск по чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност, за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане, когато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК се съдържат доказателства, че изявлението за прихващане е направено по друго, различно от процесното задължение?” – не отговаря на характеристиката на въпрос, обуславящ общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Начинът, по който е формулиран въпросът, изцяло покрива оплакването на касатора за неправилност на обжалваното определение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не е предмет на проверка в производството по допускане на касация. Отделно следва да се има предвид, че въпросът не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за преюдициалност на висящия пред СГС правен спор, тъй като във въпроса не е отчетено съображението на апелативния съд, че част от направените по т.д.№58/2015г. на Ловешки ОС, при условията на евентуалност, възражения за извършени извънсъдебни прихващания с вземания на [фирма] към ищеца [фирма]/н./, произтичат от договори за цесия (сключени с част от цедентите, конституирани като трети лица-помагачи), вземанията по които са предмет на исковете за прогласяване нищожността на изявленията за прихващане на [фирма] по т.д.№4241/2015г. по описа на СГС.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание от касатора по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът не е изложил аргументи защо според него е налице допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК (така както е необходимо съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010г. на ВКС, ОСГТК) при положение, че в съдебната практика по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК няма противоречие относно преценката на преюдициалността като единствено условие за постановяване спиране на висящото съдебно производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №175 от 03.08.2017г., постановено по в.ч.т.д.№256/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top