О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 20.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №258/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Е. П. Експрес” О. срещу определение №245 от 15.11.2019г. постановено по т.д.№2560/2019г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Е. П. Експрес” О. срещу решение №902 от 09.07.2019г. по в.гр.д.№1116/2019г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на касационния състав, че делото е търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК като се твърди се, че процесният заем не представлява търговска сделка, тъй като от една страна заемът не е абсолютна търговска сделка съобразно чл.1, ал.1 ТЗ, а от друга страна – заемът е даден от физическо лице, което не е декларирало, че извършва търговска дейност по предоставяне на заеми. Отделно се сочи, че дори сделката да е търговска, спорът следва да се приеме за граждански, доколкото заемодателят е физическо лице. Според частния жалбоподател съдът е решил въпроса „какви са критериите, по които се определя дали едно дело е гражданско или търговско?”, в противоречие с практиката на ВКС, което обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, респ. спиране на производството до произнасяне на ОСГТК на ВКС по образуваното тълк.дело №3/2019г.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от Н. Й. Стамболска, в който се поддържа, че обжалваното определение е постановено в съответствие с константната практика на ВКС по приложението на чл.286, ал.1 и чл.287 ТЗ. Същевременно се твърди, че не са налице посочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение, постановено по т.д.№2560/2019г., съставът на ВКС от І т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на „Е. П. Експрес” О. срещу решение №902/09.07.2019г. по в.гр.д.№1116/2019г. на Пловдивски окръжен съд. Отчитайки, че цената на предявения от Н. Стамболска против Е. П. Експрес” О. иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД е в размер на 5 800лв., касационният състав е изложил съображения за недопустимост на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, изключваща от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по търговски дела с цена на иска до 20 000лв. Съдът е посочил, че делото е търговско, тъй като спорът произтича от търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ с оглед качеството на търговец на заемателя, както и на основание чл.287 ТЗ, предвиждащ че разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец.
Съгласно чл.274, ал.2, изр.2 ГПК определенията по ал.1, постановени от състав на ВКС (каквото е обжалваното определение), подлежат на обжалване пред друг троен състав на ВКС с частна жалба без изискване за допускане на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК във връзка с чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което на проверка от настоящия състав подлежи правилността на обжалваното определение без да следва да се обсъждат доводите на жалбоподателя, свързани с допускането на касация.
Обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения и следва да бъде потвърдено. От обстоятелствената част на исковата молба е видно твърдението на ищцата, че процесният заем е предоставен от нея на ответното дружество в качеството й на съдружник за осъществяване дейността на дружеството – обстоятелство, което е отразено изрично в представения с исковата молба договор за признаване на паричен заем. В тази връзка в случая е налице хипотезата на чл.286, ал.1 ТЗ, определяща сделката като търговска.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че търговският характер на сделката, сам по себе си не обуславя определянето на делото като търговско, доколкото една от страните не е търговец. Напротив, съгласно чл.287 ТЗ, разпоредбите на търговските сделки се прилагат и за двете страни, ако едната от тях е търговец, освен ако законът не предвижда друго. Определението, на което се позовава жалбоподателя – определение №574/23.11.2016г. по ч.гр.д. №4967/2016г. на ВКС, ІV г.о., е постановено по потребителски спор и представлява изолирана практика, преди законовото изменение на чл.113 (ДВ бр.100 от 2019г.) относно делата по искове на и срещу потребители, какъвто не е настоящия случай.
Не следва да се уважава искането на жалбоподателя за спиране на частното производство до произнасяне на ОСГТК на ВКС по образуваното тълк.дело №3/2019г., доколкото предмет на цитираното тълкувателното дело не са правоотношения по договор за заем, даден от съдружник на дружеството, а характеристика на делото като гражданско или търговско, когато предмет на спора са правоотношения възникнали по договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице и търговец във връзка с упражняваното от него занятие.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №245 от 15.11.2019г. постановено по т.д.№2560/2019г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на „Е. П. Експрес” О. срещу решение №902 от 09.07.2019г. по в.гр.д.№1116/2019г. на Пловдивски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: