О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
София, 22.01.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков т.д.№ 24/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 и сл.ЗМТА, образувано по исковата молба на А. Й. Ч. от [населено място], против “Профи Кредит България” Е. – [населено място], за прогласяване на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на нищожността на постановеното арбитражно решение №1292/28.03.2013г по вътр.арб.дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място].
В исковата молба, депозирана на 12.12.2019г., се поддържа, че ищецът А. Ч., заедно с покойната му съпруга Ю. Ч., са били осъдени за заплатят на ответника „Профи Кредит България” Е. общо сумата 1 431.28лв., включваща дължима главница по договор за револвиращ кредит, юрисконсултско възнаграждение и такса по арбитражното дело. Отделно се сочи, че в производството по издаване на изпълнителен лист ищецът е заплатил сумата 50лв. Твърди се, че атакуваното арбитражно решение се явява нищожно . на основание чл.47, ал.2 ЗМТА във вр. с пар.13, ал.1 от ДРЗЗП с оглед настъпилите законодателни промени през 2017г. С исковата молба се претендира прогласяване нищожността на арбитражното решение, обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист като е направено и искане за спиране на принудителното изпълнение по изп.дело №20198310401270 по описа на ЧСИ М. Македонска.
С разпореждане от 16.12.2019г. на председателя на второ търговско отделение на ВКС, исковата молба е оставена без движение с указание към ищеца да представи доказателства за спазване на срока по чл.48, ал.1 ЗМТА, както и да посочи цената на иска. С молба от 02.01.2020г. е уточнено, че цената на иска е 1 481.28лв. С оглед указанието да представи доказателства за срока по чл.48, ал.1 ГПК пълномощникът на ищеца се е позовал на безсрочност на претенцията за нищожност на арбитражното решение съгласно законодателството и правната теория.
Върховен касационен съд, търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Искът за прогласяване нищожността на арбитражното решение по чл.47, ал.2 ЗМТА е предявен от надлежна страна, но след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което се явява недопустим.
С исковата молба ищецът е представил покана за доброволно изпълнение по изп.дело №2014844800400142г. на ЧСИ Р. А., образувано въз основа на издаден изпълнителен лист на 22.11.2013г. по т.д.№73355/2013г. на СГС за заплащане на сумите, присъдени на „Профи Кредит България” Е. с арб. решение №1292/28.03.2013г. по арб.дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С.. На гърба на приложения изпълнителен лист са извършени отбелязвания за изплатени суми в полза на взискателя, включително и постановление от 18.10.2018г. на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. При това положение следва да се приеме (както се твърди и в самата искова молба), че ищецът е научил за решението от поканата за доброволно изпълнение, въз основа на която са извършени плащанията по изпълнителния лист (първото плащане е на 22.07.2014г). От изложеното и съобразно практиката на ВКС относно значението на получаването на поканата за доброволно изпълнение за узнаване за арбитражното решение (определение №133/27.06.2019г. по т.д.№1230/2019г. на ВКС, І т.о. и др.), следва да се приеме, че исковата молба по чл.47, ал.2 ЗМТА е депозирана след изтичане на тримесечния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА.
Неоснователно е становището на ищеца, че претенцията за прогласяване нищожността на арбитражното решение може да бъде предявявана безсрочно с позоваване на законодателството и правната теория. В своята константа практика ВКС приема (определение №413/27.09.2019г. по ч.т.д. №1772/2019г. на ВКС, І т.о., определение №124/15.04.2019г. по т.д. №659/2019 г. на ВКС , ІІ т.о., определение №118/17.06.2019г. по т.д. №951/2019г. на ВКС , І т.о. и др.), че за да бъде реализирана защитата по чл.47, ал.2 ЗМТА трябва да е налице допустимост на производството пред ВКС при спазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Настоящият състав изцяло споделя доводите в определение №133/27.06.2019г. по т.д.№1230/2019г. на ВКС, І т.о. и в определение №418/01.10.2019г. по т.д.№1863/2019г. на ВКС , І т.о. за различната регламентация на защитата срещу нищожно арбитражно решение по специалния закон – чл.47, ал.2 ГПК, която се реализира единствено по исков ред пред ВКС в срока по чл.48., ал.1 ЗМТА и тази срещу нищожно съдебно решение по чл.270, ал.2 ГПК, която може да се реализира по общия исков ред безсрочно или чрез възражение.
Недопустимостта на производството по чл.47, ал.2 ГПК обуславя липсата на основание за произнасяне в настоящото производство по искането на ищеца за спиране изпълнението на арбитражното решение по реда на чл.48, ал.2 ЗМТА.
Мотивиран от горното и на основание чл.48 т.1 ЗМТА, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на А. Й. Ч. против “Профи Кредит България” Е., депозирана на 12.12.2019г. за прогласяване на основание чл.47, ал.2 ЗМТА на нищожността на постановеното арбитражно решение №1292/28.03.2013г по вътр.арб.дело №1292/2013г. на Арбитражен съд „А. Ю.” С. – [населено място].
Определението може да бъде обжалвано пред друг състав на Върховен касационен съд, търговска колегия, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател:
Членове: