О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 63
София, 07.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №204/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу разпореждане №1712/13.09.2016г., постановено по в.ч.т.д.№344/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба вх.№4509/31.05.2016г. на [фирма] против определение №262/20.05.2016г., постановено по ч.т.д.№344/2016г. на Пловдивски АС.
В частната жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ се поддържа, че обжалваното разпореждане е недопустимо, тъй като с него се прегражда абсолютното право на защита на дружеството срещу недопустимо въззивно определение. Същевременно в жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на Пловдивски апелативен съд за последващи процесуални действия по частната касационна жалба на [фирма] с присъждане на разноски в полза на дружеството за всички съдебни инстанции.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата С. Х. К., в който се поддържа, че обжалваното разпореждане и правилно и следва да бъде потвърдено. Излагат се съображения в подкрепа на становището за необжалваемост пред ВКС на въззивното определение, постановено по реда на чл.536 ал.3 ГП
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи от страните и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в предвидения в чл. 275 ал.1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С определение №262/20.05.2016г. по ч.т.д.№344/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение от 30.03.2016г. по т.д.№91/2016г. на Старозагорски окръжен съд, с което е спряно производството пред търговския регистър към Агенцията по вписванията със заявление А4 №20160329100220/29.03.2016г. за вписване на промени по партидата на [фирма] до приключване на производството по т.д.№282/2015г. на Старозагорски окръжен съд и на производството по т.д.№369/2015г. на Старозагорски окръжен съд.
Въззивното определение от 20.05.2016г. е обжалвано от [фирма] с частна касационна жалба вх.№4509/31.05.2016г., след което преписката е била изпратена на ВКС по компетентност. С разпореждане №280 от 10.09.2016г. председателят на І т.о. на ВКС е върнал преписката на Пловдивски АС за преценка на допустимостта на частната касационна жалба с оглед диспозитива на въззивното определение, в което изрично е посочено, че същото не подлежи на обжалване пред ВКС.
С атакуваното разпореждане №1712 от 13.09.2016г., съдията-докладчик от въззивния състав на Пловдивски апелативен съд, е върнал частната касационна жалба на [фирма] като е приел, че същата е проецсуално недопустима, поради необжалваемост пред ВКС на определението №262/20.05.2016г., постановено по ч.т.д.№344/2016г. на Пловдивски АС.
Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Определенията за спиране на производството по вписване в търговския регистър, постановени по реда на основание чл.536 ал.3 ГПК във вр. с чл.19 ал.5 ЗТР, не подлежат на касационен контрол. Това е така, тъй като съгласно действащата правна уредба регистърното производство има охранителен характер и постановените в него актове не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл.25 ал.4 ЗТР решението на апелативния съд, постановено по жалба срещу решение на окръжния съд за потвърждаване на отказ за вписване, заличаване и обявяване в търговския регистър, е окончателно. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК, предвиждаща, че „не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване”, следва извода, че не подлежи на касационен контрол въззивното определение, постановено по реда на чл.536 ал.3 ГПК, с което се потвърждава първоинстанционното определение за спиране на производството за вписване на промени в търговския регистър. В същия смисъл е и константната практика на ВКС, включително тази, обективирана в представените от ответника определения на ВКС, постановени по т.д.№1237/2016г. на ВКС, ІІ т.о., т.д.№1541/2016г. на ВКС, І т.о. и т.д.№1682/2016г. на ВКС, І т.о.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1712/13.09.2016г., постановено по в.ч.т.д.№344/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е върната частната касационна жалба вх.№4509/31.05.2016г. на [фирма] против определение №262/20.05.2016г., постановено по ч.т.д.№344/2016г. на Пловдивски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: