О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 702
София 19.12.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2929/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована касационна жалба) на „Ливингстоун Солюшън” АД – [населено място] срещу определение №297 от 05.07.2018г., постановено по в.т.д. №15/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, с което е оставена без уважение молба на „Ливингстоун Солюшън” АД за освобождаване на дружеството от задължение на внесе държавна такса във връзка с обжалване на определение №176/20.04.2018г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Според жалбоподателя въззивният съд неправилно не го е освободил от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК като не е взел предвид момента, към които следва да се прецени имотното състояние на молителя, а именно – датата на подаване на молбата, както и, че не се е съобразил с представените към молбата писмени доказателства за имотното състояние на дружеството. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в жалбата, въззивният състав е подходил формално и е обосновал своите изводи на базата на предположения.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „ХипоКредит” АД,, в който се поддържа, че оплакванията в жалбата нямат връзка със съдържанието на обжалваното определение, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение. Излагат се доводи, че не е допустимо освобождаване на юридическо лице от внасяне на държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.
С разпореждане №676/11.06.2018г., постановено по в.т.д.№15/2018г. на Пл.АС е оставена без движение частната жалба на „Ливингстоун Солюшън” АД против определение №176/20.04.2018г. като е указано на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена държавна такса от 15лв. по сметка на ВКС. С молба от 26.06.2018г. управителят на „Ливингстоун Солюшън” АД е поискал от апелативния съд дружеството да бъде освободено от внасянето на държавна такса въз основа на представените писмени доказателства, приложени към молбата му за предоставяне на правна помощ.
С обжалваното пред ВКС определение №297/05.07.2018г., постановено по в.т.д.№15/2018г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е оставил без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. като е посочил, че в разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК е предвидено предварително освобождаване от държавна такса само за физически лица. Според апелативния съд чл.83, ал.2 ГПК е неприложим за юридическите лица, по отношение на които възможностите за освобождаване са изрично определени в ТЗ, какъвто не е случая с молителя „Ливингстоун Солюшън” АД.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. В своята практика ВКС константно приема, че освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК е предвидено само за физически лица с оглед социалната функция на нормата, която има за цел да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани. Спрямо юридическите лица е предвидена възможност за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса в изрично посочени в законите хипотези (чл.83, ал.1, т.4 ЗЗД, чл.84 ЗЗД, чл.620, ал.1 и ал.5, чл.649, ал.6 и чл.694, ал.2 ТЗ), които не са приложими в случая. Настоящият състав споделя становището, застъпено в определение №707/24.1.2017г. по ч.т.д. №2792/2017г., ВКС, ІІ т.о., че гарантираното на страните по граждански спор с разпоредбата на чл.6 ЕКПЧОС и чл.47 от Х. на основните права на ЕС право на достъп до съдилищата, се реализира с предоставения на държавите- членки свободен избор на средства за постигане на таза цел. Правото на юридическите лица за освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС, като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване правото на ЕС. С оглед горния извод оплакванията на жалбоподателя за липса на правилна преценка от въззивния съд на имотното състояние на молителя към датата на подаване на молбата, са неотносими за конкретния процесуален спор.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №297 от 05.07.2018г., постановено по в.т.д. №15/2018г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: