Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
София, 05.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в открито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
при участието на секретаря Александра Ковачева
като изслуша докладваното от съдията Е. Стайков т.д. № 287/2016г. по описа на ВКС, ТК, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от Е. В. А. против [фирма] – [населено място] иск за отмяна на арбитражно решение, постановено на 29.01.2015г. по вътрешно арбитражно дело /в.а.д./ №1504/2014г. по описа на арбитър Б. Г..
В исковата молба на Е. В. А. се твърди, че ищцата е наследник на В. П. А., починал на 26.02.2014г. Сочи се, че на 25.12.2015г. ищцата е получила покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20158240402562 при ЧСИ К. П., от която същата е установила, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на 16.06.2015г. по ч.гр.д.№3465/2015г. на СГС, VІ- 18 с-в, въз основа на арбитражно решение срещу баща й В. П. А.. Поддържа се, че В. А. е починал преди датата на образуване на арбитражното производство по в.а.д. №1504/2014г. по описа на арбитър Б. Г., по което дело е постановено решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист. Сочи се, че са налице всички хипотези по чл.47 от т.1 до т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение.
С писмена молба от 4.04.2016г. ишцата е посочила, че поддържа отмяна на арбитражното решение на основание чл.47 т.2 ЗМТА – поради липсата на арбитражно споразумение, респ. поради неговата недействителност, на основание чл.47 т.3 ЗМТА – поради противоречие на арбитражното решение с обществения ред на Р България, на основание чл.47 т.4 и т.5 ЗМТА – поради неучастие на страната в производството по независими от нея причини и на основание чл.47 т.6 ЗМТА – поради незаконосъобразно образуване на арбитражния съд. В заседанието на 28.09.2016г. и в представената писмена защита пълномощникът на ищцата поддържа наличието на всички посочени по-горе основания по чл.47 ЗМТА като излага конкретни съображения за наличието на основанието по чл.47 т.3 ЗМТА – противоречие на арбитражното решение на обществения ред на Република България. Претендира присъждане на разноски общо в размер на 1 027.20 лв., за които представя списък по чл.80 ГПК.
В отговора на исковата молба и в допълнителен отговор от 3.05.2016г. ответникът [фирма] оспорва основанията за отмяна по чл.47 т.2, т.3, т.5 и т.6 ЗМТА. Ответното дружество признава основателността на исковата претенция по чл. 47 т.4 ЗМТА. Счита, че арбитражното решение следва да бъде отменено на основание чл.47 т.4 ЗМТА като делото бъде върнато за ново разглеждане на арбитъра ад хок Б. Г..
ВКС, ТК, ІІ-ро т.о., съобразявайки, че исковата молба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, намира следното:
Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело №1504/2014г. на арбитър Б. Г., арбитражното производство е било образувано по исковата молба на [фирма] против В. П. А. и П. Н. Д., депозирана на 11.12.2014г. С решение от 29.01.2015г. ответниците са осъдени солидарно да заплатят на [фирма] сумата 6 897.40 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението, сумата 85 лв. – разноски за арбитражното производство и сумата 525.90 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява, че наследодателят на ищцата и ответник по арбитражното производство В. П. А. е починал на 26.02.2014т. – т.е приблизително 9 месеца преди предявяването на исковата молба, въз основа на която е образувано арбитражното дело и е постановено арбитражното решение.
Настоящият състав намира, че предявеният иск е основателен и доказан по чл.47 т.3 пр.2 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в частта му, с която е осъден наследодателят на ищцата В. А.. В останалата му част, с която П. Д. е осъден солидарно да заплати исковите суми, арбитражното решение не е предмет на настоящото производство, тъй като солидарните длъжници не са необходими другари по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК и с оглед обстоятелството, че арбитражното решение не е атакувано от П. Д..
Провеждането на арбитражно производство и постановяване на решение срещу физическо лице, което е било починало преди подаването на исковата молба, противоречи на обществения ред на Република България. С понятието „обществен ред” се обхващат тези повелителни норми, които образуват основата на правопорядъка, охраняващи основните ценности, чието зачитане трябва да бъде обезпечено. В практиката на ВКС по прилагане на чл.47 т.3 от ЗМТА се приема, че противоречие с обществения ред има тогава, когато са нарушени онези императивни правни норми от публичен характер, които са установени от Конституцията и формират основите на правовия ред в държавата. В чл. 122 ал.1 от Конституцията на Република България е предвидено, че „гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса”, която конституционна норма предполага участие в процеса на процесуално дееспособни лица. Несъмнено е, че починалото преди завеждане на делото физическо лице, няма процесуална дееспособност и не може да бъде страна по делото. В тази връзка постановеното арбитражно решение по отношение на В. А. противоречи да обществения ред по см. на чл.47 т.3 пр.2 ЗМТА.
Неоснователно е становището на ответното дружество, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл.47 т.4 ЗМТА и делото върнато на арбитражния съд за ново разглеждане. От една страна следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.47 т.4 ЗМТА визира неуведомяването, респ. неучастието на страна в процеса, която е процесуално дееспособна. От друга страна, в случая връщането на делото за ново разглеждане от арбитражния съд е недопустимо, тъй като когато смъртта на страната предхожда процеса, това е пречка за самия процес, както в лицето на починалия, така и спрямо неговите наследници /проф. Ж.С. – Българско гражданско процесуално право , изд.2002г. стр.153/.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените от нея доказани разноски по делото, съобразно представения списък по чл.80 ГПК общо в размер на 1027.20 лв. /327.20 лв. – д.т. и 700 лв. – заплатен адвокатски хонорар./
Мотивиран от горното и основание чл.47 т.3 предл.2 ЗМТА Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ арбитражно решение, постановено на 29.01.2015г. по вътрешно арбитражно дело №1504/2014г. по описа на арбитър Б. Г. в частта му, с която В. П. А. е осъден да заплати солидарно с П. Н. Д. сумата 6 897.40лв., ведно със законната лихва, считано от датата на постановяване на решението, сумата 85лв. – разноски за арбитражното производство и сумата 525.90лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Е. В. А. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес]0 сумата 1 027.20лв. /хиляда двадесет и седем лева 20 ст./ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: