О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 03.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2805/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от [фирма] против Определение, постановено в открито заседание на 29.05.2015г. по гр.д.№5530/2013г. по описа на СГС, ІІ-г с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че не е налице преюдициалност на спора между страните, образуван с искова молба вх.№38110/8.09.2011г., спрямо висящия спор по гр.д.№5530/2013г. по описа на СГС, както и че в атакуваното определение не са изложени мотиви за наличието на такава преюдициалност. Иска се отмяна на определението за спиране на производството и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма], в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба и съображения в подкрепа на становището на ответника, че определението е законосъобразно.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба на К. К. е допустима на основание чл.274 ал.2 изр.1 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК.
С исковата молба на [фирма] от 10.02.2011г., въз основа на която е образувано производството, по което е постановено обжалваното пред настоящата инстанция определение, са предявени срещу [фирма] кумулативно съединени искове, произтичащи от твърдяно неизпълнение на два лизингови договора. Един от тези съединени искове е за осъждането на ответника – лизингополучател по договор №4934/12.07.2007г. да заплати на ищеца сумата 116.90 евро – неустойка на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, предвидена в раздел ХІ т.3 от договора, представляваща 20% от лизинговата цена, като искът е предявен като частичен от общия размер на дължимата неустойка – 7 116.90 евро. Спорът по частичния иск е висящ пред въззивната инстанция след обжалване от ищеца на решението на СРС, постановено по гр.д.№5354/2011г. в отхвърлителната му част.
Въз основа на искова молба от 8.09.2011г. на [фирма] срещу [фирма] е било образувано исково производство за осъждането на ответника – лизингополучател да заплати на ищеца – лизингодател по същия договор №4934/12.07.2007г. сумата 7 116.90 евро – неустойка на основание чл.92 ал.1 ЗЗД, предвидена в раздел ХІ т.3 от договора, представляваща 20% от лизинговата цена. С решение от 10.04.2013г. по гр.д.№38134/2011г. по описа на СРС, искът е бил отхвърлен. С решение от 8.09.2014г. по гр.д.№9562/2013г., СГС, ІV-б състав, е потвърдил решението на районния съд. Видно от приложеното съдебно удостоверение пред ВКС, І-во т.о., е образувано т.д.№387/2015г. по касационната жалба на [фирма] против решение по гр.д.№9562/2013г., СГС, ІV-б състав.
Настоящият състав намира, че не са налице условията по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК за спиране на въззивното производство по гр.д.№ 5530/2013г. по описа на СГС, ІІ-г с-в, до приключване на производството, образувано пред ВКС по обжалване на решение по гр.д.№ гр.д.№9562/2013г., СГС, ІV-б състав. За да бъде спряно производството по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е необходимо в същия или в друг съд да се разглежда дело, което ще има значение за правилното решаване на спора, т.е да е налице преюдициалност на обуславящото дело спрямо обусловеното дело, подлежащо на спиране. В случая предмет и по двете дела е претенцията на лизингодателя за неустойка по раздел ХІ т.3 от договор №4934/12.07.2007г., като в производство по гр.д.№ 5530/2013г. по описа на СГС, претендираната сума е частична в размер на 116.90 евро, а по образувано пред ВКС по обжалване на решение по гр.д.№ гр.д.№9562/2013г., СГС, ІV-б състав, предмет на спора е претенцията в пълния й размер от 7 116.90 евро. С оглед наличието на сила на пресъдено нещо при отхвърлително решение по частичен иск, може да се приеме, че делото, по което се разглежда частичния иск /което е образувано първо по време/ е обуславящо за правилното решаване на делото, по което се претендира цялата сума /заведено по-късно/, но не и обратното, какъвто е настоящия случай. Не е налице преюдициалност на висящия спор за пълния размер на претенцията по отношение на висящия спор, за претенцията, предявена като частична. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия от въззивния състав.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение, постановено в открито заседание на 29.05.2015г. по гр.д.№5530/2013г. по описа на СГС, ІІ-г с-в, с което е спряно производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК.
ВРЪЩА делото на въззивния състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: