О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 19.02.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д №305/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на „Г. Р.” Е. – [населено място], депозирана на 05.02.2020г.,с която на осн. чл.282, ал.2 ГПК се иска спиране изпълнението на решение №122/13.01.2020г., постановено по в.т.д.№1868/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди молбата и приложените към делото материали, намира следното:
С решение №122/13.01.2020г., по в.т.д.№1868/2018г. на САС е осъден ответника „Г. Р.” Е. да заплати на ЕТ „Д.-Д. Тонова” сумата 25 796.95лв. – цена на извършени доставки, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2017г. и разноски по делото. Решението е обжалвано в срок с касационна жалба от „Г. Р.” Е., депозирана на 05.02.2020г., като към жалбата са приложени изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и документ за внесена ДТ в размер на 30лв.
С разпореждане от 12.02.2020г. на председателя на І-во търговско отделение на ВКС, е оставена без движение молбата на „Г. Р.” Е. по чл.282, ал.2 ГПК с указание за представяне на платежно нареждане, удостоверяващо надлежно внесено обезпечение по специалната сметка на ВКС в размер на присъдената с въззивното решение сума. С молба от 18.02.2020г. молителят е уточнил, че следва да бъде спряно изпълнението на въззивното решение без да се представя допълнително обезпечение, тъй като по делото има допуснато обезпечение на бъдещ иск с обезпечителна мярка запор на банковите сметки на „Г. Р.” Е. за исковата сума от 25 796.95лв. Според молителя внасянето отново на обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение главница би довело до свръхобезпечение на вземането на ищеца. С молбата от 05.02.2020г. и с допълнителната молба от 18.02.2020г. са представени определение №1954/17.09.2019г. на Пловдивски ОС за замяна на обезпечителната мярка „запор върху банковите сметки” на „Г. Р.” Е. със „залог на парична сума” в размер на 25 796.95лв., внесена по сметката на Пловдивски ОС, платежно нареждане за посочената сума от 12.09.2017г., изпълнителен лист от 06.02.2020г., покана за доброволно изпълнение по изп.дело №20207900400338 за общо задължение на „Г. Р.” Е. от 35 543.97лв. и платежно нареждане за сумата 9 766.51лв. по сметката на ЧСИ за дължимите по изпълнителното дело лихви, разноски и такси.
При така изложените обстоятелства настоящият състав намира, че молбата за спиране изпълнението на въззивното решение следва да бъде оставена без уважение. Разпоредбите на чл.282, ал.2-ал.6 ГПК не предвиждат възможност за компенсиране на дължимото надлежно обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение с внесена сума за обезпечение на иска по реда на чл.389 и сл. ГПК. Двата вида обезпечение – това на иск или на бъдещ иск по чл.389, ал.1, респ. чл.390, ал.1 ГПК от една страна, и това по молба за спиране изпълнението на въззивното решение по чл.282, ал.2 ГПК от друга страна, се подчиняват на различни правила относно изискванията за тяхното допускане, за тяхното изменение, отмяна и освобождаване на обезпечението. Обезпечението на иск става по молба на кредитора-ищец, който може да бъде задължен за внесе парична гаранция по реда на чл.180 и чл.181 ЗЗД. В хипотезата на чл.398, ал.2 ГПК длъжникът може да замени допуснатото от съда обезпечение със залог в пари също съгласно чл.180 и чл.181 ЗЗД. В производството по чл.282, ал.2 ГПК спирането на изпълнението става по молба на длъжника и гаранцията се внася от него единствено по сметката на ВКС за обезпечения. ВКС няма право да освободи в хипотезата на чл.282, ал.5 ГПК залог на парична сума, внесена по сметка различна от тази по сметката на обезпечение във ВКС.
Отделно следва да се има предвид, че залогът на парична сума по чл.398, ал.2 ГПК и обезпечението по чл.282,, ал.2 ГПК имат различни функции, доколкото (както е посочено в мотивите на т.1 от ТР №6/2014г на ОСГТК, ВКС) обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна, което гарантира както удовлетворяването на признатото с решението притезание, така и обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство поради неоснователното касационно обжалване. В тази връзка настоящият състав не споделя изолираната практика в определение №924/11.12.2014г. по гр.д.№6944/2014г. на ВКС, ІV г.о.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Р.” Е. – [населено място], с която на осн. чл.282, ал.2 ГПК се иска спиране изпълнението на решение №122/13.01.2020г., постановено по в.т.д.№1868/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 3 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: