О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 22.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2336/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1 т.2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименована касационна жалба) на „Гипс” АД срещу определение №2334/25.07.2018г., постановено по в.т.д.№4530/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в., с което е оставена без уважение молбата на „Гипс” АД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №877/13.04.2017г. в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че апелативният съд незаконосъобразно е възложил в тежест на въззивниците заплащането на държавната такса, дължима за въззивното производство. Сочи се, че ищецът „Корпоративна търговска банка” АД /н./ („КТБ” АД /н./) не е освободен от държавна такса, за да може да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, както и че предявеният иск по чл.135 ЗЗД не представлява иск, включен в хипотезите на чл.57, ал.6 З.. На последно място се сочи, че от мотивите на определението не е ясно как е изчислена присъдената държавна такса.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от синдиците на „КТБ” АД /н./, в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно с оглед разпоредбата на чл.62, ал.2 във вр. с ал.1 З..
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване на основание чл.248, ал.3 ГПК съдебен акт. Съгласно т.24 от Тълк.решение №6/06.11.2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд по чл.248, ал.1 ГПК подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК с частна жалба (а не с частна касационна жалба), поради което не следва да се обсъждат посочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на определението.
С решение №877/13.04.2017г., постановено по в.т.д.№4530/2016г. на САС е потвърдено решение №700/19.04.2016г. по т.д.№3802/2015г. на СГС и са осъдени ответниците „Гипс” АД и „Индустриални инвестиции” АД да заплатят по сметката на САС държавна такса в размер на 292 257.17лв. С обжалваното определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на „Гипс” АД от 24.07.2018г. по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Посочил е, че предмет на спора са искове с правно основание чл.135 ЗЗД, заведени от синдиците на банката за попълване масата на несъстоятелността, поради което за тях се прилага разпоредбата на чл.57, ал.6 ГПК. Според съда в тази хипотеза държавната такса не се събира предварително и се възлага по правилото на чл.78, ал.6 ГПК в размер съгласно т.18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, който размер не може да бъде намаляван.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предявените искове с правно основание чл.135 ЗЗД от синдиците на К.” АД /н./ против длъжника на банката „Гипс” АД и неговия контрагент „Индустриални инвестиции”” АД целят като краен резултат осигуряване възможността за събиране на вземанията на банката от „Гипс” АД, което обуславя приложението на разпоредбата на чл.57, ал.6 пр.1 З., съгласно която държавната такса не се събира предварително. Правилото на чл.78, ал.6 ГПК, според което държавната такса се възлага в тежест на осъденото лице, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, е приложимо и за случаите, при които ищецът е освободен от предварително внасяне на държавна такса. Субсидиарното приложение от съда по несъстоятелността на процесуалните разпоредби на ГПК, (когато в З. не е предвидено друго), е уредено в чл.46, ал.3 З..
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не е ясно как е определена възложената в тежест на двете дружества държавна такса. В потвърденото първоинстанционно решение е отразено, че цената на исковете е общо 14 612 858.41лв. (размерът на задължението, което трите атакувани сделки обезпечават) и въз основа на тази цена е определена дължимата такса пред първата инстанция в размер на 584 514.34лв. Въззивният съд е присъдил в полза на САС заплащането от въззивниците на държавна такса в размер по т.18, ал.1 от Тарифата, приета с ПМС №38/27.02.2008г. – 50% от таксата, дължима за първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2334/25.07.2018г., постановено по в.т.д.№4530/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: