О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 06.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2218/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №119 от 30.03.2017г., постановено по ч.т.д.№140/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на определение №6/4.01.2017г. по т.д.№82/2016г. на Пазарджишки окръжен съд, е изменено определение от 30.11.2016г., постановено по същото дело в частта за разноските като са намалени разноските, дължими от [фирма] на [община] от 10 248лв. на 8 251.32лв.
В частната касационна жалба се поддържа, че неправилно в обжалваното определение съдът не е приложил разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят претендира се да бъде изменено въззивното определение като бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, дължими от [фирма].
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличие на предпоставката по чл.280 ал.1 т.2 ГПК като е формулиран следния процесуалноправен въпрос: „Когато в производството по делото е осъществена единствено двойна размяна на книжа и същото е прекратено поради оттегляне на иска преди първото по делото заседание от страна на ищеца, следва ли присъждането на разноски в полза на ответника и при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в негова полза, съдът при намаляването му да го определи по реда на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или следва да приложи чл.9 ал.1 предл.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.5 от цитиратага Наредба?”. Касаторът обосновава противоречива съдебна практика по въпроса с представеното с жалбата влязло в сила определение №201/16.03.2016г. по в.гр.д.№141/2016г. на Софийски окръжен съд.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от ответната [община].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да измени първоинстанционното определение в частта за дължимите от ищеца [фирма] на ответника [община] разноски за адвокатско възнаграждение и да ги намали от 10 248лв. на 8 251.32лв., въззивният състав е приел за основателно искането на дружеството по чл.78 ал.5 ГПК за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради прекомерност. В обжалваното определение е посочено, че липсата на фактическа и правна сложност (при прекратяване на производството поради оттегляне на иска преди първото по делото заседание) обуславя прекомерност на заплатеното от [община] адвокатско възнаграждение и съобразявайки се с цената на иска – 267 305лв. е намалил присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер, посочен в чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на направеното искане за присъждане на разноски).
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение № 1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
От една страна формулираният от касатора въпрос, свързан с приложението чл.9 ал.1 предл.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (от въпроса не става ясно в коя редакция на чл.9), не е значим за конкретния правен спор, тъй като в обжалваното определение съдът въобще не е обсъждал евентуалното прилагане на разпоредбата на чл.9 ал.1 от Наредба №1/2004г. в хипотезата на чл.78 ал.5 ГПК. От друга страна въпросът за това коя правна разпоредба следва да бъде приложена по принцип е въпрос за правилността на обжалвания съдебен акт. На последно място следва да се има предвид, че по начинът по-който е формулиран, въпросът е неотносим за делото, тъй като съдът се е позовал на чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1/2004г. единствено като нормативно определен минимален размер, до който може да намали разноските поради прекомерност без да е посочил, че е длъжен да ги намали до този размер.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №119 от 30.03.2017г., постановено по ч.т.д.№140/2016г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТО, І с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :