О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 02.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №221/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №489 от 08.11.2017г., постановено по в.ч.т.д.№647/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ТК, І с-в, с което е потвърдено определение №5358/15.08.2017г. по т.д.№266/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, обжалваното определение, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за връщане на подадената от [фирма] въззивна жалба, е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушение. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.101 ГПК, първоинстанционният съд не е дал ясни указания за отстраняване нередовностите на въззивната жалба като не е посочил банковата сметка на съответния съд, по която въззивникът е следвало да преведе дължимата държавна такса. Излагат се съображения, че при констатирана нередовност, съдът дължи максимално ясни и конкретни указания с цел безпроблемното саниране на жалбата. Претендира се отмяна на въззивното определение, както и на потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане на делото на Пловдивски окръжен съд за последващо администриране на въззивната жалба.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на предпоставката за това по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, а именно, че обжалваното определение е очевидно неправилно.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от „Б. [фирма], в който се поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение , тъй като не е налице негова очевидна неправилност. Сочи се, че касаторът не излага съображения, извън оплакванията в частната касационна жалба, за тежък порок на въззивния акт, който би обосновал приложението на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт.
С обжалваното определение от 08.11.2017г. по в.ч.т.д.№647/2017г. на Пловдивски апелативен съд, въззивният състав е потвърдил определение №5358 от 15.08.2017г. по т.д.№266/2016г. на Пловдивски окръжен съд (имащо характера на разпореждане), с което е върната подадената от [фирма] въззивна жалба с вх.№22281/14.07.2017г. срещу решение №312/08.06.2017г. по т.д.№266/2016г. на Пловдивски окръжен съд.
Въззивният състав е посочил, че с разпореждане №4667/17.07.2017г. по т.д.№266/2016г. на Пловдивски окръжен съд, е бил даден едноседмичен срок на жалбоподателя от получаване на съобщението да представи доказателства за платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 5 800 лева по сметка на Апелативен съд – П., което указание не е било изпълнено в срок, което от своя страна е обусловило връщане на въззивната жалба на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК.
Апелативният съд е приел за неоснователни оплакванията в частната жалба, че разпореждането от 17.07.2017г. е неясно, непълно и несъобразено с изискванията на чл. 101 от ГПК. Съдът е акцентирал върху обстоятелството, че в указанието, получено от въззивника, е посочен размера на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, който следва да бъде внесен, както и сметката, по която това следва да стане, а именно сметката на Апелативен съд – П.. Според въззивният състав фактът, че самият номер на сметката на съда и банката, в която е открита тази сметка не се съдържат в разпореждането, не е основание да се приеме, че то е неясно и създава затруднения за жалбоподателя да го изпълни. Този извод съдът е аргументирал от една страна с липсата на изискване за посочване на номера на банковата сметка в разпоредбите на ГПК, а от друга – с обстоятелството, че при извършване на банкови преводи или внасяне на дължима държавна такса на каса в който и да е банков клон в страната, е достатъчно посочване на съда, по чиято сметка се заплаща държавната такса, тъй като банките разполагат с данни за банковите сметки на съдилищата. В допълнение съдът е посочил, че информация за банковата сметка на всеки един отделен съд в страната, включително на Апелативен съд – П., може да бъде получена и по много други начини, например по интернет или с телефонно обаждане в канцеларията на съда.
Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаната от касатора предпоставка по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С новата разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК (З. – ДВ бр.86/2017г. в сила от 31.10.2017г.) е въведено понятието „очевидна неправилност” (наред с евентуалната нищожност или недопустимост) като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, без допускането на касация да е обусловено от формулирането на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК и от наличието на някой от селективните критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Макар законът да не прави разлика между очевидната неправилност и неправилността на решението като общо касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, разграничаването на двете понятия е от значение за точното прилагане на разпоредбите на на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и чл.280 ал.2 предл.3 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Доколкото определението „очевидно” съдържа в себе си субективен елемент (очевидното за едни може да не е очевидно за други), разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 във вр. с чл.280 ал.1 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по см. на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Решаващият извод на въззивния състав, че указанието за внасяне на държавна такса е съобразено с изискванията на чл.101 ал.1 ГПК, когато в него е посочена точната дължимата сума, както и наименованието на съда, по чиято сметка същата следва да бъде внесен, не противоречи на процесуалния закон и на установената съдебна практика. Изложените от касатора аргументи за възможност за грешки от страна на банковите служители при осъществяването на банковия превод по сметката на съответния съд, не могат да обосноват тезата за очевидна неправилност на определението.
Не следва да се присъждат разноски за касационното производство в полза на ответната страна по частната касационна жалба, тъй като с отговора не са представени доказателства за такива разноски.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №489 от 08.11.2017г., постановено по в.ч.т.д.№647/2017г. по описа на Пловдивски апелативен съд, І-ви т.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :