О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 542
София, 30.09.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2069/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат А. Г. като пълномощник на В. И. И. против Определение №115 от 17.04.2015 год., постановено по т.д.№ 1064/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. И. И. срещу решение №19309 от 17.12.2014г. по гр.д.№6703/2013г. по описа на СГС.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че в нарушение на чл.69 ал.1 т.1 ГПК съставът на ВКС е приел, че цената на иска е по-малка от 10 000лв. Сочи се, че има противоречива практика относно включването на изтеклата лихва за забава към цената на иска, което е обусловило сезирането на ОСГТК на ВКС за образуване на Тълкувателно дело №6/2014г. Излагат се съображения за спиране произнасянето на частната жалба до приемане на тълкувателното решение. Същевременно се поддържа, че неправилно в обжалваното решение е прието, че спорът е търговски. Сочи се, че спорът между страните не произтича от издадена и авалирана от жалбоподателката запис на заповед, а от договор, предвиждащ задължение за плащане от страна на авалиста при сбъдването на определени условия. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава на ВКС за продължаване на производството по допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Стоя А. като пълномощник на ответника по частната жалба [фирма] – [населено място]. В него се излагат съображения за неоснователност на твърденията на жалбоподателката като се поддържа, че делото е търговско и че са налице основанията по чл.280 ал.2 ГПК, изключващи касационното обжалване на въззивното решение.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на В. И., приемайки че същата е процесуално недопустима на основание чл.280 ал.2 ГПК и чл.286 ал.2 във вр. с чл.1 ал.1 т.8 ТЗ.
Частната жалба на В. И. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Законосъобразно с оглед разпоредбата на чл.69 ал.1 т.1 ГПК касационният състав е приел, че цената на иска е 9 853.16 лв., представляваща цената на претендираната с исковата молба главница. Като се има предвид и разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК е несъмнено, че претендираната лихва за забава не се включва в цената на иска по см. на чл.280 ал.2 във вр. с чл.69 ал.1т.1 ГПК. Неоснователно е твърдението, че по този въпрос има противоречива съдебна практика, обусловила образуването на Тълкувателно дело №6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Спорните въпроси, предмет на тълкувателното дело, произтичат от противоречивата практика по чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с чл.404 т.1 ГПК и нямат връзка с определянето на цената на иска. Липсата на обуславящ правен въпрос в настоящия случай прави неоснователно искането за спиране на производството по чл.292 ГПК до приемането на тълкувателно решение по цитираното тълкувателно дело.
Правилно касационният състав е приел, че спорът е търговски. С първоинстанционното решение /потвърдено изцяло от въззивния състав/ е прието за установено задължението на И., произтичащо от авалиран от нея запис на заповед, което обуславя търговския характер на сделката по чл.286 ал.2 във вр. с чл.1 ал.1 т.8 от ТЗ. Без значение е твърдението в частната жалба, че според жалбоподателката задължението й произтича от договор, а не от запис на заповед като абстрактна сделка. Настоящият състав не е оправомощен в производството по чл.274 ал.2 да се произнася по въпроси по съществото на спора. Отделно следва да се има предвид, че поемането на задължение за плащане от физическо лице към търговец въз основа на договор, свързан с упражняваното от него занятие / в случая лизингова дейност/, също би определила сделката като търговска по чл.286 ал.1 ТЗ.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №115 от 17.04.2015 год., постановено по т.д.№ 1064/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. И. И. срещу решение №19309 от 17.12.2014г. по гр.д.№6703/2013г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: