О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 454
София, 28.09.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1646/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр. 2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1т.1 ГПК, образувано по частната жалба на Д. Л. Н. срещу определение №74 от 23.03.2016г., постановено по т.д.№2062/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение противоречи на материалния закон, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и че е необосновано. Оспорва се обосноваността на извода на съда, че в хипотезата, посочена в т.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем – „адресатът е заминал”, се включва всяко отсъствие от адреса, независимо от причината за отсъствието, извън „преместването на друг адрес”. Твърди се, че този извод противоречи разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА, предвиждаща старателно издирване на адресата. Излагат се съображения, че посочената клауза в Общите условия е нищожна, поради което не е налице редовно съобщаване на арбитражното решение през месец юни 2014г., което обстоятелство обуславя допустимостта на исковото производство по чл.47 ЗМТА по т.д.№2062/2015г. по описа на ВКС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма], в който се твърди че частната жалба е неоснователна и че обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено с практиката на ВКС. Застъпва се становището, че съставът на ВКС правилно е преценил, че в конкретния случай е осъществена една от уговорените хипотези за връчване на книжа по т.13 т.4 от Общите условия към Договора за револвиращ заем, което обуславя прилагането на фикцията за редовно съобщаване на арбитражното решението по реда на т.13 т.4 от Общите условия. Твърди се, че разпоредбата на чл.32 ал.1 ЗМТА не изисква „издирване” на ответника в арбитражното производство на всички възможни адреси. Сочи се, че товарителницата удостоверява опита за връчване на арбитражното решение на посочения от Н. адрес за кореспонденция, което е достатъчно основание да се приеме редовно съобщаване на арбитражното решение.
Настоящият състав на Върховен касационен съд, ТК, ІІ т.о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Направеното в частната жалба искане за спиране на изпълнително дело №20158410400218/2015г. на ЧСИ Н. М. не е предмет на настоящото частно производство, чиито предмет е проверка на правилността на обжалваното определение.
С обжалваното определение №74/23.03.2016г., съставът на ВКС е отменил протоколното си определение от 26.01.2016г., с което е даден ход по същество на спора и е прекратил производството по т.д.№2062/2015г. по описа на ВКС. Съдът е приел за установено, че решение №411/5.06.2014г. по арб.дело №411/2014г., постановено от арбитър Б. Г., е било изпратено на посочения от Д. Н. /ответница в арбитражното производство и ищца в производството по иска по чл.47 ЗМТА/ адрес в договора за револвиращ заем. В определението е посочено, че от представената по делото товарителница №1051004204030 на пощенския оператор „Е. експрес” е видно, че са направени опити за връчване на арбитражното решение на 18.06.2014г. и та 19.06.2014г., но поради обстоятелството, че Н. е отсъствала /отбелязано с код 5 в товарителницата/, пратката е била върната.
Съставът на ВКС е стигнал до извода, че направените опити за връчване на арбитражното решение на 18.06.2014г. и на 19.06.2014г. обосновават редовното му съобщаване след изтичане на петдневния срок, считано от 18.06.2014г., съобразно постигнатата уговорка в т.13.4 от Общите условия към договора за револвиращ заем. На тази база съдът е приел, че исковата молба на Д. Н. е предявена след изтичането на тримесечния срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, което прави образуваното производство недопустимо.
В определението е застъпено становището, че при изричното разграничаване на хипотезите по т.13.4 от Общите условия към договора „адресатът е заминал” и „преместен на друг адрес”, следва да се приеме, че в първата хипотеза се включва всяко отсъствие на адресата от адреса, независимо от причината за отсъствието, стига да е различна от „преместването на друг адрес”. Въз основа на този извод съдът е приел, че при установеното по делото отсъствие на ищцата от адреса, е налице предвидената в т.13.4 от Общите условия хипотеза, при настъпването на която е приложима фикцията за редовно връчване на арбитражното решение.
Настоящият състав не споделя горния извод по следните съображения:
В клаузата на т.13.4 от Общите условия на [фирма] /версия 1.12.2011г., действаща към датата на сключване на процесния договор на 18.01.2012г.,/ изчерпателно са изброени условията, при които страните са уговорили фингирано връчване. Отсъствието на получателя от адреса не попада в изброените по-горе хипотези. Клаузата на т.13.4 от Общите условия предвижда ограничаване правото на ответника в арбитражното производство при определени условия реално да получи арбитражното решение, което ограничение не може да бъде тълкувано разширително, както е направено в обжалваното определение. Само по себе си понятието „адресатът е заминал” включва отсъствие на лицето за по-продължителен период /макар без смяна на адреса/ и предпоставя наличието не на инцидентно /временно/ отсъствие, каквото представлява отсъствието в два последователни дни без посочен час за опита на доставка. Ето защо настоящият състав намира, че в случая не е налице нито една от предвидените в т.13.4 от Общите условия хипотези, позволяваща да се приеме фингирано връчване на съобщението за арбитражното решение чрез опита за доставка на 18.06.2014г. и на 19.06.2014г. / в същия смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение №59/13.05.2016г. по т.д.№163/2016г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №180/9.05.2016г. по т.д.№3036/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., и решение №20/4.02.2016г. по т.д.№2893/2015г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./.
Неоснователно е твърдението в отговора на частната жалба за редовно връчване на арбитражното решение с оглед осигурената от куриерската фирма възможност пратката да бъде потърсена от получателя в офис-адреса на дружеството. От данните по делото не се установява, че при доставката е бил поставен стикер „имате пратка”, нито обстоятелството, че при констатираното отсъствие на адресата, му е била осигурена възможността от пощенския оператор пратката да бъде потърсена по реда и в сроковете, предвидени в Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети /приети с решение №581/27.05.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги/.
По изложените съображения следва да се приеме, че производството по т.д.№2062/2015г. по описа на ВКС е образувано въз основа на искова молба, подадена в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА, поради което настоящият състав на ВКС-Търговска колегия, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №74 от 23.03.2016г., постановено по т.д.№2062/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е прекратено производството по делото и връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: