О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 11.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №901/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – в несъстоятелност ( [фирма]/н./) – [населено място], срещу определение №242 от 08.11.2017г., постановено по в.ч.т.д.№364/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение постановено в открито заседание на 26.06.2017г. за спиране производството по т.д.№75/2015г. на Ловешки окръжен съд на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че разпоредбата на чл.229 ал.1 т.4 ГПК не следва да се прилага механично при установителните искове по чл.422 ГПК, тъй като възражението срещу заповедта не спира нейното изпълнение и за ответника е предвидена възможността при положителен за него резултат, да иска издаването на обратен изпълнителен лист. Същевременно се излагат съображения, че висящите производства по т.д.№4241/2015г. на СГС, по т.д.№1565/2017г. на СГС и по т.д.№1580/2017г. на СГС, не са преюдициални спрямо производството, образувано по иска на банката по чл.422 ал.1 ГПК като се акцентира, че няма идентичност на страните по исковете пред Ловешки ОС и на тези пред СГС. Оспорва се извода на апелативния съд за обвързаност на решенията, тъй като СГС не може да даде отговор за действителността на прихващанията, въведени в спора по т.д.№75/2015г. на Ловешки ОС с довода, че тези прихващания не са отразени в размера на задълженията на ответника по договора за кредит от 26.02.2014г. На последно място според касатора следва да се вземе предвид факта, че аналогично възражение за прихващане в същия размер от 11 000 000лв. ответникът е направил по всички предявени срещу него искове по чл.422 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение, както и на потвърденото с него определение по чл.229 ал.1 т.4 ГПК, и връщане на делото на Ловешки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№75/2015г.
В изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като е формулиран следния процесуалноправен въпрос: „Представлява ли основание по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК (дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора), предявен по иск по чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност, за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане, когато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК се съдържат доказателства, че изявлението за прихващане е направено по друго, различно от процесното задължение?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от ответното дружество [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място] и от Р. Р. Ц. (конституирана като трето лице-помагач на ответника в производството по т.д.№75/2015г. на Ловешки окръжен съд), в които се поддържа, че не следва да бъде допускано касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставеният въпрос не отговаря на селективните критерии за това по чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно в отговорите се оспорва основателността на частната касационна жалба по съществото на процесуалния спор като се излагат доводи за наличието на преюдициалност на образуваните дела пред СГС спрямо спряното производство по чл.422 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди постановеното в открито заседание на 26.06.2017г. първоинстанционното определение за спиране на производството на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК по т.д.№75/2015г. на Ловешки ОС до приключване с влезли в сила решения по т.д.№4241/2015г., т.д.№1580/2017г. и т.д.№1565/2017г. на СГС, въззивният състав от Великотърновски апелативен съд е посочил, че производствата по т.д.№4241/2015г., т.д.№1580/2017г. и т.д.№1565/2017г. по описа на СГС, са образувани по искове на [фирма] /н/ срещу [фирма] за прогласяване нищожността по отношение кредиторите на банката, на изявления за прихващане от [фирма] на вземания, придобити въз основа на цесии. Апелативният състав е отразил, че с отговора на исковата молба по т.д.№75/2015г. на Ловешкия ОС ответникът [фирма], при условията на евентуалност, е направил възражение за извършени извънсъдебни прихващания с вземания на ответника към ищеца, придобити по договори за цесии като по делото са били конституирани в качеството на трети лица – помагачи на ответника, по-голямата част цедентите на вземанията, които са предмет на исковете за прогласяване нищожността на изявленията за прихващане от [фирма] по цитираните дела на СГС.
Въззивния състав е възприел изцяло извода на първоинстанционния съд, че решенията по т.д.№4241/2015г., т.д.№1580/2017г. и т.д.№1565/2017г. по описа на СГС, ще имат значение относно възраженията за прихващане, които е направил [фирма] в производството по чл.422 ГПК, поради което е налице обусловеност между търговските дела по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК. Според апелативния съд действителността на извършените прихващания е въпрос по съществото на спора, тъй като се касае за правопогасяващи възражения на [фирма] по предявеният установителен иск от [фирма]/н/ с правно основание чл. 422 ал.1 ГПК. Съдът е приел за несъстоятелен довода на [фирма]/н/ в частната жалба, че разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК е неприложима в производството по чл.422 ал.1 ГПК като е посочил, че макар и специален, установителният иск по чл.422 ГПК се разглежда по общия исков ред, за който се прилага и разпоредбата на чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Великотърновския апелативен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът трябва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебния акт.
Поставеният от касатора в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК въпрос: „Представлява ли основание по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК (дело, решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора), предявен по иск по чл.59 от Закона за банковата несъстоятелност, за спиране на съдебното производство, образувано по установителен иск, предявен от несъстоятелната банка по реда на чл.422 ГПК, по което длъжникът е направил извънсъдебно прихващане, както и при условията на евентуалност възражение за съдебно прихващане, когато в производството по установителния иск по чл.422 ГПК се съдържат доказателства, че изявлението за прихващане е направено по друго, различно от процесното задължение?, не отговаря на характеристиката на въпрос, обуславящ общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касация. Начинът, по който е формулиран въпросът, изцяло покрива оплакването на касатора за неправилност на обжалваното определение, която като касационно основание по чл.281 т.3 ГПК, не е предмет на проверка в производството по допускане на касация. Отделно следва да се има предвид, че въпросът не е обусловил решаващия извод на въззивния съд за преюдициалност на висящите пред СГС правни спорове, тъй като във въпроса не е отчетено съображението на апелативния съд, че част от направените по т.д.№75/2015г. на Ловешки ОС, при условията на евентуалност, възражения за извършени извънсъдебни прихващания с вземания на [фирма] към ищеца [фирма]/н./, произтичат от договори за цесия с конституирани като трети лица-помагачи за вземания, които са предмет на исковете за прогласяване нищожността на изявленията за прихващане на [фирма] по т.д.№4241/2015г., т.д.№1580/2017г. и т.д.№1565/2017г. по описа на СГС.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание от касатора по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът не е изложил аргументи защо според него е налице допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК (така както е необходимо съобразно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010г. на ВКС, ОСГТК) при положение, че в съдебната практика по приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК няма противоречие относно преценката за наличието на преюдициалност като единствено условие за постановяване спиране на висящото съдебно производство, включително и по отношение на установителните искове по чл.422 ГПК. В изложението изчерпателно са представени съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за обусловеност на висящото производство пред Ловешки ОС от делата пред СГС, което е въпрос на преценка на конкретните обстоятелства, а не принципен въпрос от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №242 от 08.11.2017г., постановено по в.ч.т.д.№364/2017г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :