О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 03.05.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №296/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ал.1 ГПК, образувано по молба вх.№3029/17.03.2017г. на [фирма] за допълване на определение №88 от 21.02.2017г., постановено по ч.т.д.№296/2017г. на ВКС, ІІ т.о., в частта за претендираните от дружеството разноски за процесуално представителство пред касационната инстанция. Твърди се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с отговора на частната касационна жалба като са представени доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.248 ал.2 ГПК е депозиран писмен от Х. Ж. Х., в който се поддържа, че не са налице предпоставките за допълване на определението в частта за разноските, тъй като в определението не е отразено, че [фирма] е представило писмен отговор на частната касационна жалба. Същевременно се поддържа, че ако бъде прието, че молбата е основателна, то на молителя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минималния размер, който е предвиден за този вид производство в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния едномесечен срок от постановяване на определението. Същата е основателна, тъй като с определението от 21.02.2017г., с което не е допуснато касационно обжалване на определение №467/23.11.2016г. по ч.т.д.№529/2016г. на Великотърновски апелативен съд, касационният състав не се е произнесъл по искането на [фирма], направено в отговора на частната касационна жалба за присъждане на разноските пред касационната инстанция. Писменият отговор на частната касационна жалба е бил депозиран в срока по чл.276 ал.1 ГПК /обстоятелство, което изрично е отразено на л.2 от определението/, поради което е неоснователно становището на Х. Х. за оставяне без уважение на молбата поради липса на подаден отговор на частната касационна жалба.
В списъка по чл.80 ГПК на [фирма] към отговора на частната касационна жалба се претендират разноски в размер на 3 960 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, за което е представен договор за правна помощ. Размерът на възнаграждението е обоснован от молителя с минималния размер по чл.9 ал.3 във вр. с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при посочен материален интерес от 187 505.38лв., представляващ сбора на обезпечените вземания с двете ипотеки, в общ размер на 95 970 евро.
Настоящият състав намира, че възражението на Х. Х. за присъждане на минималния размер на възнаграждението за този вид дела, представлява по своята правна същност възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение по см. на чл.78 ал.5 ГПК. Възражението следва да бъде уважено по следните съображения:
Спорът по допустимостта на предявения от Х. Х. не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което на дружеството следва бъдат присъдени разноски в минималния размер по чл.9 ал.3 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителната практика на ВКС, обективирана в определение № 44/15.01.2010 г. по ч. т. д. № 725/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, /която практика настоящият състав изцяло възприема/, при предявен иск за прогласяване недействителност на договор за учредяване на ипотека цената на иска се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.4 ГПК – от данъчната оценка на ипотекирания имот, тъй като предмет на делото е валидността на ипотеката. Предмет на двата процесни договора са ипотеките върху един недвижим имот с данъчна оценка в размер на 94 526.20лв. На основание чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба №1/9.07.2004г. във вр. с чл.69 ал.1 т.4 ГПК минималният размер на адвокатското възнаграждение за спора пред касационната инстанция е 2 524.34 лв., за която сума следва да бъде уважена молбата по чл.248 ал.1 ГПК
Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА на основание чл.248 ал.1 ГПК определение №88 от 21.02.2017г., постановено по ч.т.д.№296/2017г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските като постановява:
ОСЪЖДА Х. Ж. Х. – ЕГН [ЕГН] от [населено място], съд.адрес: [населено място], [улица] ет.3- адв.Е. М., да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], офис 3, сумата 2 524.34 лв. / две хиляди петстотин двадесет и четири лева 34 ст./ – разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :