О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 418
С., 20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1423/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат Н. Я. като пълномощник на П. А. А. против Определение №57 от 20.02.2015 год., постановено по т.д.№132/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане служебно изпратената от Софийски градски съд молба на П. А. А. при вписано основание по чл.240 ал.1 т.1 ГПК с оглед проверка за наличие на основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение от 30.04.2013г. по гр.д.№9976/2013г. по описа на СРС и с което определение е прекратено производството по т.д.№132/2015 год. по описа на ВКС.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като делото бъде върнато на същия състав на В. за продължаване на процесуалните действия по разглеждането на молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Твърди се, че разпоредбите на чл.240 от ГПК не изключват приложението на чл.303 ГПК, включително и по отношение на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Същевременно се излагат съображения в подкрепа на основателността на молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение от СРС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата [фирма], с който се оспорва частната жалба като неоснователна и недопустима. Твърди се, че атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответника по жалбата, намира следното:
Подадената частна жалба е процесуално допустимо, но по същество – неоснователна. С обжалваното Определение №57 от 20.02.2015 год. съставът на ВКС, ТК, І-во т.о е оставил без разглеждане служебно изпратената от Софийски градски съд молба на П. А. А. за отмяна на основание чл.303 ГПК на влязлото в сила неприсъствено решение от 30.04.2013г. по гр.д.№9976/2013г. по описа на СРС. Видно от мотивите към определението касационният състав е приел, че и трите основания за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК съвпадат с хипотезите на отменителното основание по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, което при съпоставяне на специалните норми спрямо общите норми, обуславя неприложимост на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК по искане за отмяна на влязло в сила неприсъствено решение, постановено по реда на чл.238 и сл.ГПК. В определението е посочено, че твърдените в молбата за отмяна обстоятелства, свързани с липсата на предпоставките по чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 ГПК не представляват самостоятелни основания за отмяна, извън тези по чл.240 ал.1 ГПК.
Настоящият състав изцяло споделя правните изводи, изложени в обжалваното определение. Внимателният анализ на разпоредбите на чл.240 ал.1 от т.1 до т.3 ГПК и съпоставянето им с разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК сочи, че е налице съвпадение на основанията за отмяна. Разпоредбата на чл.303 ал.1 т.5 изр. 1 „лишаване от възможност за участие на страната вследствие на нарушаване на съответните правила” е конкретизирана в т.1 и т.2 на чл.240 ал.1 ГПК, а именно „ при ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките и невъзможност за страната своевременно да узнае за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание”. Тази конкретизация е направена с оглед спецификата на производството по чл.238 и сл.ГПК, при което лишаването на правото на участие на страната в процеса е ограничено до предпоставките, обуславящи постановяването на неприсъствено решение. Нормите на чл.240 ал.1 т.1 до т.3 ГПК са специални по отношение на нормата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК и доколкото е налице идентичност на уредените с тях предпоставки за отмяна на влязло в сила решение, отнасящи се до лишаване от възможност за участие на страната, то разпоредбите на чл.240 ал.1 т.1 до т.3 ГПК изключват отмяната по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.303 ал.3, ГПК оставяща поле за приложение на чл.303 ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение по причини, които не са предвидени в чл.240 ал.1 и ал.2 ГПК. /такива причини биха могли да бъдат всички предпоставките за отмяна по чл.303 ал.1 ГПК, извън тези по чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК/.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че неспазването на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 ГПК не се включват в хипотезите на чл.240 ал.1 т.1 до т.3 ГПК. Напротив – връчването на препис от исковата молба, уведомяването на ответника за необходимостта да представи писмен отговор в срок, съобщаването за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание, стават посредством призовка и съдържащите се в нея указания. Ако съдът е пропуснал да извърши някое от горните действия и по този начин е лишил страната от възможност за участие в процеса, то ще са налице една от трите предпоставки по чл.240 ал.1 т.1 до т.3 ГПК, предоставящи възможност за искане на отмяна по реда и в сроковете по чл.240 ал.1 ГПК.
Съвсем отделен е въпросът дали връчването на препис от исковата молба с дадените указания от Пловдивски РС е меродавно обстоятелство за постановяване на неприсъствено решение от Софийски РС след връщане на делото за ново разглеждане и изпращането му по подсъдност от Пловдивския ОС, както и въпросът дали е спазено изискването по чл.239 ал.1 т.1 ГПК чрез връчването на призовката на адвокат Я. за заседанието на 30.04.2013г. в Софийски РС, в която са отразени последиците от неявяване в съдебно заседание. Тези въпроси биха могли да бъдат предмет на проверка за основателността, респ. неоснователността на молбата за отмяна по чл.240 ал.1 ГПК / в какъвто смисъл е била молбата на А. от 27.05.2013г. до СГС/. Предмет на настоящото производство обаче е определението на В., с което законосъобразно е прието, че молбата за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение по чл.303 ал.1 т.5 изл.1 ГПК е недопустима.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №57 от 20.02.2015 год., постановено по т.д.№132/2015 год. по описа на ВКС, ТК, І-во т.о, с което е оставена без разглеждане служебно изпратената от Софийски градски съд молба на П. А. А. за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязло в сила неприсъствено решение от 30.04.2013г. по гр.д.№9976/2013г. по описа на СРС и с което определение е прекратено производството по т.д.№132/2015 год. по описа на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.