О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 20.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.2538/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина Ай Ви Ем” /”А. Ай Ви Ем”/ Е. – [населено място], срещу определение №187 от 9.08.2016г., постановено по т.д.№2348/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд №69/20.02.2015г. по т.д.№1324/2014г. и с което определение е прекратено производството пред касационната инстанция.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно касационният състав е приел, че с исковата молба на Х. С. и на П. А. са били предявени два субективно съединени иска, всеки от тях с цена под 10 000 лв. Сочи се, че тълкуването на клаузите на чл.3 и чл.16 т.5 от договора за изработка, води до извода, че дружеството-жалбоподател е поело задължение да заплати уговореното възнаграждение общо на двамата изпълнители. На тази база в частната жалба се обосновава твърдението, че в случая е налице уговорена активна солидарност на кредиторите – съдружници в гражданското дружество, което от своя страна определя цената на иска в размер на 12 200 лв. и допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК /в редакцията в сила до 7.07.2015г./
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от ответниците по жалбата Х. С. С. и П. В. А..
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение от 9.08.2016г., касационният състав е оставил без разглеждане касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд като е приел, че същата е процесуално недопустим на основание чл.280 ал.2 ГПК / в редакцията – ДВ бр.100/21.12.2010г./ В определението е посочено, че предмет на разглеждане по делото са субективно активно съединени искове по чл.422 ал.1 ГПК, предявени от съдружници в учредено по ЗЗД гражданско дружество с равни права, според приложения по делото учредителен договор. Съдът е отразил, че цената на всеки един от тези искове, който може да бъде заявен и самостоятелно, е под установения в закона лимит от 10 000 лв. за търговски дела. Същевременно е обосновал търговския характер на делото с оглед разпоредбите на чл.286 ал.1 и ал.3 ТЗ, относими към процесния договор за изработка.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения. Налице е активно субективно съединяване на искове за претендираното от ищците възнаграждение по договора за изработка от 11.05.2012г. като се има предвид, че нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, нито в исковата молба, предявена по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е поискано осъждането на [фирма] да заплати на ищците претендираната сума от 12 200 лв. солидарно. Правото на възнаграждение, включително по договор с изпълнител – гражданско дружество, не е неделимо по своята природа. При това положение активна солидарност на кредиторите може да възникне единствено при изрично уговаряне с длъжника, какъвто не е настоящия случай. Обстоятелството, че възнаграждението е уговорено в общ размер, не означава поета от кредиторите активна солидарност. При липса на претенция в исковата молба за установяване, че исковата сума се дължи солидарно, както и при липса на твърдение в исковата молба, че двамата ищци са уговорили помежду си различни дялове от дружеството /чл.359 ал.2 ЗЗД/, следва да се приеме, че с исковата молба са предявени два субективно съединени искове, всеки от тях с цена 6 100 лв. т.е под ограничението от 10 000 лв. за допускане на касация по чл.280 ал.2 ГПК /ДВ бр.100/21.12.2010г./.
По изложените по-горе съображения ВКС-ТК, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №187 от 9.08.2016г., постановено по т.д.№2348/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: