О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 06.02.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №229/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. В. Н. срещу определение №3227/06.10.2017г., постановено по в.т.д.№4853/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба на Г. Н. срещу решение от 04.05.2017г. по т.д.№2388/2012г. на СГС, VІ-16 с-в.
В частната жалба, подписана от адвокат Н. М., се поддържа, че обжалваното определение е нищожно като постановено от незаконен състав, както и че същото е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Извън изложените съображения по съществото на процесуалния спор, в частната жалба (стр.4) се съдържат недопустими с оглед дължимото от адвоката поведение съгласно чл.40 ал.1 от Закона за адвокатурата, закани и проклятия към членове на въззивния състав. С жалбата се правят искания за събиране на доказателства, включително и искане за спиране на делото и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Претендира се отмяна на въззивното определение и връщане на делото на друг състав от апелативния съд за продължаване на процесуалните действия по въззивната жалба на Г. Н..
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение чл.274 ал.2 ГПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за нищожност на съдебния акт като постановен от незаконен съдебен състав. Определението е постановено от тричленен въззивен състав, включващ действащи съдии от Софийски апелативен съд, при спазване на принципа на случайното разпределение на делата. Обстоятелството, че жалбоподателят оспорва изводите в постановения съдебен акт, не предпоставя неговата нищожност. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С разпореждане от 5.07.2017г. по т.д.№2388/2012г. на СГС, съдията-докладчик е оставил без движение въззивната жалба на Г. Н. срещу постановеното на 04.05.2017г. първоинстанционно решение, като е указал на жалбоподателката в едноседмичен срок да представи подписана въззивна жалба в цялост, заедно с препис за връчване на другата страна, както и доказателства за внесена по сметката на САС държавна такса в размер на 160лв. Съобщението с указанията е получено от пълномощника на жалбоподателката на 22.07.2017г.
С пощенска пратка чрез куриерска фирма „Е.”, подадена от адв. М. на 31.07.2017г. (в срока по чл.262 ал.1 ГПК във вр. с чл.60 ал.6 ГПК – в първия присъствен ден след изтичане на срока в неприсъствения ден на 29.07.2017г.), е изпратено до СГС заявление, в което е отразено представянето на банково бордеро, пълен комплект от надлежно подписана частна жалба, заедно с приложенията към нея и договор за правна помощ с приложения в изпълнение на дадените указания. В товарителницата за пощенската пратка е отразено, че същата се отнася до дело №2388/2012г. докато в самото заявление е погрешно записан номера на друго дело.
По делото е приложено заявление с дата 08.08.2017г . от адвокат Н. М., в което отново е отразено, че с него се представят банково бордеро, пълен комплект от надлежно подписана частна жалба, заедно с приложенията към нея и договор за правна помощ с приложения в изпълнение на дадените от съда указания по т.д.№2388/2012г. на СГС. Към заявлението е приложено банково бордеро за внесена на 26.07.2017г. държавна такса в размер на 160лв за въззивна жалба по т.д.№2388/2012г. на СГС. С разпореждане от 11.08.2017г. съдията-докладчик е разпоредил изпращане на копие от въззивната жалба на ответната страна ПП „Зелена партия” за писмен отговор в двуседмичен срок, какъвто отговор е депозиран от пълномощника на ответната партия на 19.09.2017г.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №3227 от 06.10.2017г. по в.т.д.№4853/2017г. по описа на САС, въззивният състав е прекратил производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба на Г. Н.. Съдът е приел, че постъпилото на 02.08.2017г. уточнение не съдържа пълно изпълнение на дадените указания, тъй като липсват доказателства за внесената държавна такса. Въззивният състав е посочил, че заявлението от 08.08.2017г, съдържащо доказателство на внасяне на изискуемата държавна такса, е депозирано след указания от съда едноседмичен срок, поради което не следва да бъде зачитано. По тези съображения е изведен извода, че в случая са налице предпоставките по чл.262 ал.2 т.2 ГПК за връщане на въззивната жалба и за прекратяване производството по делото.
Настоящият състав намира, че от данните по делото не може да се направи категоричен извод, че въззивникът е пропуснал срока по чл.262 ал.1 ГПК за отстраняване нередовността на въззивна жалба. Действително, копието от банковото бордеро е приложено към делото непосредствено след заявлението от 08.08.2017г., като липсва приложено копие от същото бордеро след заявлението от 02.08.2017г. От една страна следва да се има предвид, че в разпореждането от 11.08.2017г., с което е разпоредено изпращане на копие от въззивната жалба на ответната страна, съдията-докладчик не е констатирал липсата на банково бордеро към в заявлението от 02.08.2017г., нито е съобщил на молителя за несъответствието между съдържанието на заявлението от 02.08.2018г. с липсата на представено доказателство за внесена такса, което създава съмнение относно обстоятелството, че по делото са липсвали представени в срок доказателства за внесена държавна такса. От друга страна, продължавайки процесуалните действия по администрирането на въззивната жалба, съдията-докладчик имплицитно е приел, че срокът по чл.262 ал.1 ГПК е спазен посредством допълнителна молба от 08.08.2017г. (т.е че с молбата от 08.08.2017г. е отстранена грешката в заявлението от 02.02.2017г.), без да е необходимо да указва на страната да ангажира доказателства, че е спазила срока като по този начин да й осигури възможност евентуално да иска възстановяване на пропуснат по реда на чл.64 ал.2 ГПК.
При тези обстоятелства и с оглед безспорно установения по делото факт, че дължимата държавна такса е внесена в срока по чл.262 ал.1 ГПК, настоящият състав намира, че следва да се приеме, че жалбоподателят е отстранил в срок нередовностите на въззивната жалба. Определението на въззивния съд, с което е върната въззивната жалба на Г. Н. като недопустима и с което е прекратено въззивното производство се явява необосновано и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба на Г. Н.. В ГПК не е предвидено при отмяна на определение по за прекратяване на делото, същото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия от друг състав. Евентуален отвод на съдия, респ. на целия съдебен състав, е от компетентност на самия съд.
В случая не са налице предпоставките по чл.628 и сл.ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности, тъй като спорът пред настоящата инстанция не е по същество, а касае изпълнението на указания на съдията-докладчик по чл.262 ал.1 ГПК.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №3227/06.10.2017г., постановено по в.т.д. №4853/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 1 с-в, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на въззивната жалба на Г. Н. срещу решение от 04.05.2017г. по т.д.№2388/2012г. на СГС, VІ-16 с-в. и връща делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия по в.т.д.№4853/2017г. на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: