О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 579
София, 20.09.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1854/2019г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1,т.1 ГПК, образувано по частна жалба на „Б. Р.” О. срещу разпореждане от 23.11.2018г., постановено по в.т.д.№862/2018г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Б. Р.” О. за издаване на изпълнителен лист против ЗАД „А.” АД за сумата 10 004.80лв.
В частната жалба се поддържа, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно. Сочи се, че сумата 10 004.80лв. представлява неплатена част от необжалваната от застрахователното дружество присъдена мораторна лихва върху главницата за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. общо в размер на 18 890лв., което обуславя основателност на молбата за издаване на изпълнителен лист за посочената сума. Излагат се съображения в подкрепа на твърдението, че заплатената от ответника след постановяване на първоинстанционното решение сума от 150 579.51лв. покрива присъдената сума за мораторна лихва само за разликата от 10 004.80лв. до 18 890лв. Претендира се отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаването в полза на „Б. Р.” О. на изпълнителен лист против ЗАД „А.” АД за сумата 10 004.80лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е представен писмен отговор на частната жалба от ЗАД „А.” АД.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.407, ал.1 ГПК.
С решение №2063/25.11.2016г. по т.д.№8018/2013г. на СГС е осъден ответника ЗАД „А.” АД да заплати на ищеца „Б. Р.” О. главница общо в размер на 325 189.79лв., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, както и сумата 28 162.78лв. – мораторна лихва за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. С решение №2069/01.08.2018г. по в.т.д.№862/2017г. на САС ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца допълнително главница в размер на 1 319 774.81лв. (разлика между присъдената от СГС главница от 325 189.79лв. до претендираната сума от 1 644 964.60лв.), ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и допълнително сумата 1132 840.16лв. – мораторна лихва за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. (разлика между присъдената от СГС мораторна лихва от 28 162.78лв до претендирания размер от 142 002.94лв.).
Въз основа на разпореждане от 27.08.2018г., постановено по в.т.д. №862/2018г. на САС, в полза на ищеца „Б. Р.” О. против ответника ЗАД „А.” АД е издаден изпълнителен лист за сумите, присъдени от въззивния съд, съответно в размер на 1 319 774.81лв. – главница и 113 840.16лв. – мораторна лихви за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. С молба от 10.10.2018г. е поискано от „Б. Р.” О. издаването на изпълнителен лист допълнително за сумите 218 123.21лв., 9 272.78лв. и 10 004.80г. – представляващи според молителя незаплатени задължения за главница и мораторна лихва след отчитане на направеното плащане от застрахователното дружество на 09.02.2017г. в размер на 150 579.51лв. С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане от 23.11.2018г. е уважено искането за издаване на изпълнителен лист за сумите 218 123.21лв.. и 9 272.78лв. (за които впоследствие е издаден изпълнителен лист от СГС на 27.11.2018г.) и е оставена без уважение молбата на „Б. Р.” О. за издаване на изпълнителен лист против ЗАД „А.” АД за сумата 10 004.80лв. Съдията-докладчик е обосновал отказа за издаване на изпълнителен лист за посочената сума от 10 004.80лв. по съображение, „че искането не отговаря на изискванията на чл.406, ал.1 ГПК, тъй като същото не е удостоверено в самото изпълнително основание”.
Настоящият състав намира, че частната жалба е основателна. Съгласно чл.404, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат както влезлите в сила решения, така и осъдителни решения на въззивните съдилища. В случая на принудително изпълнение подлежи както първоинстанционното решение в необжалваната му част, така и въззивното решение в осъдителната му част. По силата на първоинстанционното решение на СГС (в необжалваната му част) и на въззивното осъдително решение на САС, ответникът дължи на ищеца мораторна лихва за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. общо в размер на 142 002.94лв. За вземането за мораторна лихва е издаден изпълнителен лист на 27.08.2018г. за сумата 113 840.16лв. и изпълнителен лист на 27.11.2018г. за сумата 9 272.78лв. или общо за сумата 123 112.94лв. Не е издаден изпълнителен лист за разликата от 18 890лв., за която сума е налице подлежащо на изпълнение вземане по смисъла на чл.406, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че с молбата от 10.10.2018г. се иска издаване на изпълнителен лист за сума в по-малък размер от подлежащото на изпълнение вземане, не е основание да се остави без уважение молбата по чл.405, ал.1 ГПК, поради което следва да се постанови издаване на изпълнителен лист за сумата 10 004.80лв. – част от присъдената мораторна лихва за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г. Неоснователно е становището на ищеца в молбата му от 10.10.2018г., че в производството по издаване на изпълнителен лист съдът следва да издаде изпълнителен лист само за непогасената част от дължимите суми в случай на извършено в хода на производството частично доброволно плащане. Съгласно чл.404, т.1 ГПК при издаване на изпълнителен лист съдът проверява единствено редовността на акта от външна страна и дали актът удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Както е посочено в обжалваното разпореждане единствено в хода на изпълнителното производство следва да се преценява каква част от задължението за главница, лихви и разноски е останала непогасена след извършеното частично доброволно плащане в размер на 150 579.51лв, което плащане не е било предмет на исковото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 23.11.2018г., постановено по в.т.д. №862/2018г. на Софийски апелативен съд в частта му, с която е оставена без уважение молбата на „Б. Р.” О. за издаване на изпълнителен лист за сумата 10 004.80лв. и вместо него постановява:
Да се издаде изпълнителен лист на „Б. Р.” О. против ЗАД „А.” АД за сумата 10 004.80лв. – част от присъдената мораторна лихва за периода от 29.01.2013г. до 05.12.2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: