О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 312
София, 06.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №543/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 във вр. с чл.248, ал.3 ГПК (съгласно т.24 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК), образувано по частна жалба (неправилно наименована касационна жалба) на Н. Ц. Г. срещу определение №1253/22.11.2017г. по в.гр.д.№520/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е изменено решение №388/16.10.2017г., постановено по същото дело, в частта за разноските.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на чл.248 ГПК, поради което се иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че с атакуваното определение неправилно са присъдени в полза на Държавен фонд „Земеделие” разноски за производството по т.д.№378/2016г. на ВКС, които е следвало страната да поиска да й бъдат присъдени със самото решение на ВКС. Акцентира се върху обстоятелството, че в производството пред ВКС не е бил приложен списък на разноските на ответния фонд по чл.80 ГПК, както и че направените пред ВКС разноски в размер на 518.92лв., не са включени от фонда в списъка на разноските по чл.80 ГПК, представен по в.гр.д.№520/2017г. на Плевенски окръжен съд.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Държавен фонд „Земеделие”, с който се оспорва частната жалба и се иска обжалваното определение да бъде потвърдено. Сочи се, че с решението си по т.д.№378/2016г. по описа на ВКС, касационния състав е върнал делото за ново разглеждане, при което в компетентност на въззивният съд е произнасянето по всички въпроси, поставени с обжалването на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. съобразно приложен списък.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното определение въззивният състав от Плевенски окръжен съд на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменил решението си №388/16.10.2017г., постановено по в.гр.д.№520/2017г. в частта за разноските, като е осъдил въззивника Н. Ц. Г. да заплати на Държавен фонд „Земеделие” сумата 518.92лв., представляваща направени от фонда разноски пред касационната инстанция по т.д.№378/2016г. по описа на ВКС. Съдът е приел за основателна молбата на Държавен фонд „Земеделие” по чл.248 ГПК като е посочил, че молителят е направил разноски по т.д.№378/2016г. на ВКС в размер на 518.92лв., които не са присъдени с въззивното решение №388/16.10.2017г., постановено по в.гр.д.№520/2017г. Посочил е, че с решението си касационната инстанция е отменила предходно решение на Плевенски окръжен съд и е върнала делото за ново разглеждане, в резултат на което въззивният състав е компетентен да присъди разноските за всички съдебни инстанции, включително и тези, направени пред ВКС. Според съда обстоятелството, че в приложения по в.гр.д.№520/2017г списък на разноските не е включена сумата 518.92лв., не го освобождава от задължението му да ги присъди във въззивното производство.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. С решението от 29.06.2017г., постановено по т.д.№378/2016г. по описа на ВКС, І т.о, касационният състав е отменил решение по в.гр.д.№496/2015г. на Плевенски ОС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК „при повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд”.
Без значение за основателността на молбата по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските е обстоятелството, че направените от Държавен фонд „Земеделие” разноски пред касационната инстанция в размер на 518.92лв. (30лв. – държавна такса за допускане на касационно обжалване + 488.92лв. – държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество), не са включени в списъка на разноските, представен по в.гр.д.№520/2017г. на Плевенски ОС. Това е така, тъй като задължението за съда при повторното разглеждане на делото да присъди разноските за касационната инстанция на спечелилата делото страна, произтича директно от разпоредбата на чл.294, ал.2 ГПК и не е обусловено от посочването на тези разноски в нов списък па чл.80 ГПК. Меродавно за присъждането на разноските, направени пред касационната инстанция, е страната да ги е претендирала в хода на касационното производство като представянето на списък не е предпоставка за тяхното присъждане (т.8 от ТР №6/2012г. на ВКС, ОСГТК). Видно от касационната жалба на Държавен фонд „Земеделие”, въз основа на която е образувано т.д.№378/2016г. по описа на ВКС, касаторът е претендирал направените от него деловодни разноски за касационната инстанция.
На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Настоящият състав определя възнаграждението в минималния размер по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед липсата на правна сложност на спора.
Мотивиран от горното ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1253/22.11.2017г., постановено по в.гр.д.№520/2017г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Ц. Г. – ЕГН [ЕГН], от [населено място], [община], [улица] да заплати на Държавен фонд „Земеделие” – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 100лв. (сто лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: