О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 08.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3315/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №1905 от 13.07.2015г.., постановено по ч.гр.д.№2676/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 1-ви с-в, в частта му, с което е потвърдено определение от 3.12.2014г. за прекратяване на производството по т.д.№8437/13г. на СГС, т.о., VІ-11 с-в.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи се, че въззивният състав неправилно е тълкувал чл.10 от Договора, който според жалбоподателя предвижда сбъдването на конкретно условие за разглеждане на спора от арбитражен съд. Твърди се също, че незаконосъобразно с обжалваното определение въззивният съд е заменил волята на страните, свързана с необходимостта от предварително доброволно уреждане на спора чрез преговори. Иска се отмяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване на определението по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следния въпрос, който е решаващ за резултата от съдебния акт: „Тъй като нормата на чл.8 от ЗМТА не предвижда наличие на условие за влизане в сила на арбитражната клауза, то възражението за наличие на такова условие е неоснователно.”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Сочи се, че поставеният от касатора въпрос не е от значение за изхода на делото, както и че в частната касационна жалба не се посочват аргументи защо въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същевременно в отговора на частната касационна жалба се излагат съображения за нейната неоснователност по същество.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С определение, постановено по открито заседание на 3.12.2014г. СГС, т.о., VІ-11с-в. е прекратил на основание чл.19 ГПК производството по т.д.№8437/13г. и е изпратил спора за разглеждане от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата /АС при Б./. С обжалваното определение №1905 от 13.07.2015г.., постановено по ч.гр.д.№2676/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 1-ви с-в, , е потвърдено определение на СГС в частта му, с която е прекратено производството и е отменено определението в частта му, с която е постановено изпращане на делото по подведомственост на АС при Б..
За да потвърди определението на СГС за прекратяване на производството по т.д.№8437/13г., въззивният състав е приел, че арбитражната клауза в чл.10, раздел Х, от договора за строителство, е валидна и обуславя арбитрируемост на спора на основание чл.19 ГПК при направеното своевременно позоваване на арбитражната клауза от ответника. Съдът е изложил съображения, че неспазването на визираната в чл.10, раздел Х от договора уговорка за решаване на споровете чрез преговори по приятелски начин преди отнасянето им за решаване пред АС при Б., не обуславя невъзможност за неизпълнение на арбитражното споразумение по см. на чл.8 ал.1 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/. Във въззивното определение е посочено също, че наличието или липсата на доброволно уреждане на спор не са сред процесуалните предпоставки за предявяване на иск / както пред държавния съд, така и чрез арбитраж/, поради което волята на страните за доброволно уреждане на всеки спор, не може да бъде приета като условие за прилагане на арбитражната клауза.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
На първо място в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва формулиран въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Така нареченият от касатора въпрос „Тъй като нормата на чл.8 от ЗМТА не предвижда наличие на условие за влизане в сила на арбитражната клауза, то възражението за наличие на такова условие е неоснователно” всъщност не е въпрос, а е перефразиран от касатора аргумент на въззивния състав в мотивите на обжалваното определение. На второ място следва да се има предвид, че този т.н. „въпрос” не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. От значение за спора, съобразно тълкуването в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е само този правен въпрос, разрешен с въззивното решение, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Решаващият мотив на въззивния състав за законосъобразността на определението за прекратяване на съдебното производство по чл.8 ал.1 ЗМТА е свързан с неоснователността на твърдението на жалбоподателя, че липсата на преговори за доброволно уреждане на спора, не обуславя невъзможност арбитражното споразумение да бъде изпълнено.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Независимо от това следва да се отбележи, че касаторът не установява наличието на предпоставките на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочен от него в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Константната съдебна и арбитражна практика за допустимостта на арбитражното производство при валидна арбитражна клауза, както и за приложението на чл.8 ал.1 ЗМТА относно възможността арбитражното споразумение да бъде изпълнено, не е противоречива, нито непълна или неясна, която да трябва да бъде променена, допълнена или осъвременена.
В отговора на частната касационна жалба не се претендират разноски, поради което такива не следва да се присъждат в полза на ответника [фирма] – [населено място].
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1905 от 13.07.2015г.., постановено по ч.гр.д.№2676/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, 1-ви с-в, в обжалваната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: