О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 06.01.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на четвърти януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3535/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от адвокат М. М. като пълномощник на А. Л. А. и А. Л. А. против Определение №632 от 4.11.2015г., постановено по ч.т.д.№2145/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, в частта му, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Л. А. и А. Л. А. срещу определение №91/23.03.2015г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Сочи се, че неправилно касационният състав от ІІ-ро т.о. на ВКС е приел, че частната жалба, с която е бил сезиран, е недопустима, което според жалбоподателите е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №173/22.05.2014г. по ч.гр.д.№2587/2014г. на ВКС, ГК, ІІ-ро т.о. Същевременно се излагат съображения за незаконосъобразност на определение №91/23.03.2015г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. в частта му, с която е оставена без уважение молбата на А. Л. А. и А. Л. А. от 17.12.2014г. за допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК на определение №995/15.12.2014г., по т.д. .№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. Претендира се отмяна на Определение №632 от 4.11.2015г., по ч.т.д.№2145/2015г. ВКС в обжалваната му част, както и на определение №91/23.03.2015г. по т.д.№893/2014г. на ВКС в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.250 ал.1 ГПК от 17.12.2014г. и вместо това се иска да бъда допълнено определението №995/15.12.2014г., по т.д. .№893/2014г. на ВКС с произнасяне по въпроса: налице ли е по делото доказано по един безспорен и несъмнен начин съпричиняване на процесното ПТП от починалия водач на лекия автомобил Л. А. М., баща на ищците, по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД?”.
По делото е депозиран писмен отговор от ЗАД [фирма], чрез юрисконсулт Деница Димитрова, в който се поддържа, че жалбата е недопустима и неоснователна. Сочи се, че обжалваното определение не попада в кръга на определенията, подлежащи на обжалване с частна жалба по чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, както и че не е предвиден способ в ГПК за допълване на определенията, постановени по реда на чл.288 ГПК. Претендират се разноски за настоящата касационна инстанция.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С определение №91/23.03.2015г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о., касационният състав е оставил без уважение молбата на А. Л. А. и А. Л. А. от 17.12.2014г. за допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК на определение №995/15.12.2014г., постановено по т.д. .№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. Със същото определение е оставена без разглеждане молбата на А. Л. А. и А. Л. А. от 12.03.2015г. за допълване на определението №995/15.12.2014г.
С обжалваното Определение №632 от 4.11.2015г., постановено по ч.т.д.№2145/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, е оставена без разглеждане частната жалба на А. Л. А. и А. Л. А. срещу определението №91/23.03.2015г., по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата от 17.12.2014г. за допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК на определение №995/15.12.2014г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. Потвърдено е определението в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на ищците от 12.03.2015г. В тази му потвърдителна част определение №91/23.03.2015г., по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во, като необжалваемо е влязло в сила.
К. състав е приел, че частната жалба на А. Л. А. и А. Л. А. срещу определението №91/23.03.2015г., по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. , в частта му, с която е оставена без уважение молбата от 17.12.2014г., е недопустима, тъй като не е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, попадащ в предметния обхват на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Посочено е, че определението, постановено по молба за допълване на определение по чл.288 ГПК има акцесорен характер спрямо самото определение по допускане на касационно обжалване, което от своя страна не подлежи на обжалване с частна жалба. В подкрепа на недопустимостта на частната жалба в посочената част е посочена практика на ВКС и са изложени съображения за неотносимостта за конкретния случай на цитираното от жалбоподателите определение №173/22.05.2014г. по ч.гр.д.№2587/2014г. на ВКС, ГК, ІІ-ро т.о.
Подадената от А. Л. А. и А. Л. А. частна жалба срещу определението в обжалваната му част, е допустима като подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ обжалване съдебен акт по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. В тази връзка неоснователно е възражението на ЗАД [фирма] за недопустимост на частната жалба. Определенията, с които ВКС за първи път оставя без разглеждане частна жалба срещу определение на друг състав на ВКС, подлежат на обжалване на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. По същество обаче частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав изцяло възприема изложените в обжалваното определение съображения за недопустимост на частната жалба срещу определението №91/23.03.2015г., по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о., в частта му, с която е оставена без уважение молбата от 17.12.2014г. за допълване на основание чл.250 ал.1 ГПК. на определение №995/15.12.2014г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. Както бе посочено по-горе, последващ съдебен контрол на определение, постановено от ВКС е допустим единствено в случаите по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, а именно: 1.когато с определението се прегражда по нататъшното развитие на делото или 2.в случаите изрично посочени в закона. В случая не е налице преграждане развитието на делото, тъй като касационният състав е постановил определение по съществото на процесуалния спор в рамките си на компетентен съд, действащ като последна инстанция в производството по чл.288 ГПК. Ето защо определението на ВКС, с което е оставена без уважение молбата за допълване на определение, постановено по чл.288 ГПК, аналогично на самото определение по чл.288 ГПК, не попада в кръга на обжалваемите определения. Това определение е окончателно за разлика от определението на ВКС, с което се оставя без разглеждане молбата по чл.250 ал.1 ГПК. Определението №173/22.05.2014г. по ч.гр.д.№2587/2014г. на ВКС, ГК, ІІ-ро т.о., на което се позовават жалбоподателите / в което се приема допустимост на частната жалба срещу определение на ВКС, с която е оставена без разглеждане молба по чл.250 ГПК/ само потвърждава изложените по-горе правни изводи.
Предмет на настоящото частно производство е правилността на Определение №632 от 4.11.2015г., по ч.т.д.№2145/2015г. по описа на ВКС в обжалваната му част за допустимостта на частната жалба срещу определение №91/23.03.2015г., по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о. В тази връзка изложените в частната жалба съображения по същество за незаконосъобразност на определение №91/23.03.2015г., не следва и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна по частната жалба, тъй като с отговора на частната жалба не е представено писмено пълномощно за процесуално представителство на дружеството от юрисконсулт Деница Димитрова за производството по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №632 от 4.11.2015г., постановено по ч.т.д.№2145/2015г. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, в частта му, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. Л. А. и А. Л. А. срещу определение №91/23.03.2015г., постановено по т.д.№893/2014г. на ВКС, ТК, І-во т.о.
Оставя без уважение искането на ЗАД [фирма] за присъждане на сумата 300 лв. – разноски пред настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: