О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 713
София, 22.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д. №803/2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на М. А. Д. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу решение №203 от 4.11.2014г., постановено по т.д.№965/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е обезсилено Допълнително решение №5/13.01.2014г. по т.д.№6/2010г. на Окръжен съд-Враца и с което е прекратено производството по допълване на решението от 2.04.2013г., постановено по същото дело.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано – касационни основания по чл.281 т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че касаторката в качеството й на синдик, не е била конституирана като страна във въззивното производство, с което са нарушени нейните процесуални права и което е довело до постановяване на недопустимо решение. Същевременно с жалбата се оспорва извода на въззивния съд за недопустимост на производството за допълване на решение поради обстоятелството, че допълваното решение е отменено. Претендира се обезсилване, респ. отмяна на обжалваното решение с присъждане на разноски.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката е формулирала следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно: „Отмяната на основното решение, отменя ли допълнителното решение?”.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали писмени отговори в срока по чл.287 ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, ТК, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С допълнително решение №5 от 13.01.2014г. по т.д.№6/2010г. на Окръжен съд–Враца, постановено по реда и на основание чл.250 ГПК, е допълнено решението от 2.04.2013г., постановено по същото дело, с което на основание чл.710 ТЗ е обявен н несъстоятелност длъжника [фирма] като е постановено възстановяване на М. А. Д. в правата на синдик на [фирма] /н./
С обжалваното решение №203/4.11.2014г. по т.д.№965/2014г. по описа на САС, образувано по въззивната жалба на кредитора в производството по несъстоятелност М. Б., въззивният състав е обезсилил Допълнителното решение №5 по т.д.№6/2010г. на Окръжен съд-Враца и е прекратил като недопустимо производството по допълване на решението от 2.04.2013г., постановено по същото дело.
В мотивите на обжалваното решение е отразена констатацията на въззивния състав, че решението от 2.04.2013г., с което на основание чл.710 и чл.711 ТЗ е обявена несъстоятелността на длъжника [фирма], е отменено с влязло в сила решение №1568/19.07.2013г. по т.д.№2463/2013г. на САС. Отменителното решение на САС от 19.07.2013г. е влязло в сила на 18.12.2013г., когато е постановено определение на ВКС по чл.288 ГПК, с което решението не е допуснато до касационно обжалване.
На базата на посочените по-горе обстоятелства, съобразявайки се с факта, че към датата на постановяване на допълнителното решение – 13.01.2014г., решението на Окръжен съд –Враца от 2.04.2014г. вече е било отменено с влязло в сила решение на САС, въззивният съд е стигнал до извода, че обжалваното допълнително решение е недопустимо като постановено в недопустимо производство по чл.250 ГПК. Съдът е посочил, че допълнителното решение №5 от 13.01.2014г. е постановено при липса на решение, което да бъде допълнено, което е предпоставка за допустимост на предприетото допълване. Отделно съдът е изложил съображения за липса на правен интерес от постановяването на допълнително решение за възстановяване правата на синдика, което решение в тази му част има охранителен характер и представлява акт на своебразно администриране в производството по несъстоятелност.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да бъде споделено становището на касаторката за евентуална недопустимост на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касация на обжалваното решение. Недопустимостта на въззивното решението е обоснована с твърдението на касаторката М. Д. , че същата не е участвала във въззивното производство. Посоченото обстоятелство се опровергава от приложените по т.д.№865/2014г. на САС списък за призованите лица, призовки и съобщения, от които е видно, че М. Д. като синдик на [фирма] /н./ лично е била призована за участие в откритите заседания на 17.06.2014г. и на 7.10.2014г., както и че обжалваното решение е съобщено на касаторката лично в качеството на страна в производството.
Не обуславя недопустимост на обжалваното решение и твърдението на касаторката, че във въззивното производство не са й били връчени всички жалби и книжа. Евентуалните процесуални нарушения, свързани с неизпращането на копие от въззивната жалба и приложенията към нея, не водят до недопустимост, а до евентуална неправилност на решението, което не е предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Отделно следва да се има предвид, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен процесуален въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК, свързан с допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на въззивното дело.
Формулираният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос: „Отмяната на основното решение, отменя ли допълнителното решение?” не е значим въпрос за конкретния спор по см. на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като в обжалваното решение липсва извод на съда, че „отмяната на основното решение, отменя допълнителното.” Решаващият мотив на съда е обоснован с извода, че не е допустимо да се допълва решение, което към датата на допълването, е отменено с влязло в сила решение. Но дори да се приеме, че касаторката поставя въпроса – допустимо ли е да се иска допълване по чл.250 ГПК на отменено решение, в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване . Разпоредбата на чл.250 ал.1 ГПК ясно дава отговор, че на допълване подлежат невлезли в сила решения /в едномесечен срок от връчването / и влезли в сила решения /в едномесечен срок от влизането в сила/. Приложението на разпоредбата на чл.250 ал.1 ГПК, изключваща по аргумент за противното допълването на отменено решение, не се нуждае нито от уеднаквяване на практиката, нито от допълнително или осъвременено тълкуване.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №203 от 4.11.2014г., постановено по т.д.№965/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 5 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: