О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 645
София, 09.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на пети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2410/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Застрахователна компания [фирма] – [населено място], срещу определение №2498 от 20.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3147/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на ЗК [фирма] срещу разпореждане от 6.04.2016г. по гр.д.№3744/2013г. на СГС, ГО, 5 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че въззивният състав без да се запознае с доказателствата за платената от жалбоподателя държавна такса по въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, е приел, че не е доказано твърдението на дружеството, че е внесъл в срок дължимата държавна такса. Същевременно се излагат съображения в подкрепа на тезата, че допуснатата техническа грешка при посочване номера на делото, по което се представя документ на внесена такса, не може да обуслови връщане на жалбата като нередовна. На последно място се сочи, че не е необходимо да се представя документ за внесена държавна такса и че съдът е длъжен да извърши проверка за редовността на жалбата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните два процесуалноправни въпроса, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, а именно:
1.„Считат ли се за надлежно изпълнени указанията за внасяне на държавна такса към въззивната жалба, когато поради техническа грешка в молбата с приложеното платежно нареждане е записан друг номер на дело?”
2.„Счита ли се задължението за внасяне на държавна такса за изпълнено със заверяване на сметката на съответния съд?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касация Р. М. М., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че от представените с въззивната жалба доказателства, както и от резултата от извършената от съда проверка, не се установява внасянето на държавна такса от въззивника в изпълнение на дадените му указания. На следващо място се излагат аргументи в подкрепа на становището, че самият факт на плащане на държавната такса, не е достатъчен да бъде прието, че нередовността на въззивната жалба е отстранена в указания срок. Цитира се практика на ВКС във връзка с прилагането на разпоредбата на чл.261 т.4 ГПК за необходимостта от представяне в съда на документа, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК съдебен акт.
С разпореждане от 6.02.2016г. по гр.д.№3744/2013г. на СГС, ГО, 5 с-в., е оставена без движение въззивната жалба на ЗК [фирма] срещу решението, постановено по същото дело на 7.01.2016г., като са дадени указания към въззивника да внесе в едноседмичен срок дължимата държавна такса по жалбата в размер на 1 130 лв. Съобщението с указанията са получени от ЗК [фирма] на 15.03.2016г. С разпореждане от 6.04.2016г. на основание чл.262 ал.2 т.2 ГПК – поради неизпълнени в срок указания на съда, съдията-докладчик е върнал въззивната жалба.
С обжалваното пред касационната инстанция определение №2498 от 20.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3147/2016г. по описа САС, въззивният състав е оставил без уважение частната жалба на ЗК [фирма] срещу разпореждането на първоинстанционния съд от 6.04.2016г. Приел е, че нито едно от твърденията, изложени в частната жалба, не е подкрепено с каквито и да е доказателства. Въззивният състав е посочил, че при извършената служебна проверка по посоченото от жалбоподателя гр.д.№13482/2013г. на СГС, 12 с-в, не е констатирал наличието на вносна бележка в размер на 1 130 лв. – внесена държавна такса във връзка с обжалването на решението по гр.д.№3744/2013г. на СГС, ГО, 5 с-в. На последно място съдът е изложил мотиви за неоснователността на тезата на жалбоподателя, че самият факт на плащане на дължимата държавна такса /който факт е останал недоказан по делото/ е достатъчен, за да се приеме, че нередовността на въззивната жалба е отстранена.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Според чл.274 ал.3 т.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, когато са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение, е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Поставените от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси: 1.„Считат ли се за надлежно изпълнени указанията за внасяне на държавна такса към въззивната жалба, когато поради техническа грешка в молбата с приложеното платежно нареждане е записан друг номер на дело?” и 2.„Счита ли се задължението за внасяне на държавна такса за изпълнено със заверяване на сметката на съответния съд?” не са обусловили правните изводи на съда, тъй като и двата въпроса съдържат твърдения на касатора за обстоятелства, които не са приети за установени от въззивния съд – за „техническа грешка в молбата с приложено платежно нареждане към друго дело” и за „заверяване на сметката на съответния съд”. Напротив решаващият извод на съда за потвърждаване на първоинстанционното определение е основан върху констатацията, че „нито едно от твърденията, изложени в частната жалба, не е подкрепено с каквито и да е доказателства”. В тази връзка формулираните от касатора въпроси, макар и относими за спора, не са значими въпроси по см. на чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка, обуславяща допускането на въззивното определение до касационно обжалване. Становището на въззивния съд за необходимостта от представянето на документ, удостоверяващ плащането, е изложено в обжалваното определение само като допълнителен аргумент в подкрепа на извода за неоснователността на въззивната жалба. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се разглеждат сочените допълнителни основания от касатора по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал.3 ал.1 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 ГПК, ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2498 от 20.07.2016г., постановено по ч.гр.д.№3147/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, ІІ с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :