О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
София, 09.11.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на пети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2874/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №118 от 15.01.2015г., постановено по ч.т.д.(н)№4488/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение №444 от 1.10.2014г. по т.д.№61/2013г. на Врачански окръжен съд, с което не е допуснат плана за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите.
В частната касационна жалба на [фирма], подадена от управителя М. Д., се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че погрешно и необосновано въззивният състав е приел, че с предложения от длъжника план за оздравяване на дружеството, се отсрочва публично задължение. Излагат се съображения, че за допускане на оздравителния план не е необходимо съгласие на Министъра на финансите по чл.189 ДОПК, тъй като в предложения план е поето задължението да бъдат изплатени неоспорените публични задължения незабавно след влизане в сила на решението за утвърждаване на плана и вписването му в Търговския регистър, а за оспорените задължение по чл.694 ал.1 ТЗ – незабавно след влизане в сила на съдебното решение за установяването на техния размер. Отделно се твърди, че въззивният съд незаконосъобразно не е допуснал оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите при положение, че същият отговаря изцяло на изискванията по чл.700 ал.1 ТЗ. На последно място се сочи, че необосновано и неправилно въззивният състав е приел, че в плана за оздравяване не са заделени резерви за приетите, но оспорени вземания, предмет на установителните искове по чл.694 ал.1 ТЗ. Претендира се отмяна на обжалваното определение и вместо него, постановяване на определение за допускане на предложения оздравителен план до събранието на кредиторите.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК като поставя следните въпроси:
„Предвид факта, че моментът, от който започва изпълнението на оздравителния план, е моментът на вписване в Търговския регистър на влязлото в сила решение за утвърждаване на плана за оздравяване на длъжниковото предприятие, налице ли е отсрочване на публични задължения, по смисъла на чл.189 ДОПК, в случай, че предложеният оздравителен план предвижда пълно удовлетворяване/цялостно изплащане на публичните задължения незабавно след влизане в сила на решението на съда за утвърждаването на плана за оздравяване и вписването му в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по отношение на приетите и неоспорени вземания?”
„Аналогично, в случай на производство по чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на прието, но оспорено публично задължение, което ще подлежи на изпълнение едва след влизане в сила на решение по съответното производство, с което съществуването на публичното задължение бъде признато било изцяло, или частично, то налице ли ще е отсрочване на изпълнението на това публично задължение, при положение, че в плана за оздравяване е предвидено, че същото ще бъде изплатено незабавно след влизане в сила на съдебното решение за установяване на съществуването му?”
„При постановяване на определение за допускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване на длъжниково предприятие, респективно при извършване на проверка на правилността на така постановения съдебен акт, с който оздравителният план не е допуснат за разглеждане, следва ли съдът да извършва преценка във всеки конкретен случай дали предложеното изпълнение на публичните задължения в конкретния оздравителен план действително представлява отсрочване изпълнението на същите, посредством което да се обоснове необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 189 от ДОПК, или последната следва да се прилага от съда винаги и независимо от действителното предвиждане с оздравителния план на отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения?”
„Изчерпва ли се обхватът на проверката, която следва да бъде извършена от съда по предложения от длъжника оздравителен план, с проверка на съответствието на същия с изискванията на минималното законово определено съдържание съгласно чл. 700, ал. 1 от ТЗ?”
„В случай че планът за оздравяване предвижда гаранции за изплащане в пълен размер на оспорени публични задължения, предмет на предявен установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, незабавно след влизане в сила на решение, с което съществуването на публичните вземания бъде признато, необходимо ли е в оздравителния план да се заделят резерви по смисъла на чл. 694, ал. 5 от ТЗ за тези вземания, имайки предвид, че при прилагане в оздравителното производство по аналогия на разпоредбата на чл. 726, ал. 1 от ТЗ при заделянето на резерви се взема предвид не пълният размер на предявеното вземане, а подлежащата на разпределение сума, т.е. само на онази част от вземането, която кредиторът би получил по сметката за разпределение при осребряване на имуществото, за разлика от дадените гаранции в оздравителния план за удовлетворяване в пълен размер на тези публични вземания и счита ли се, че липсата на резерви е достатъчно основание за недопускане на плана за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите?”.
В подкрепа на твърдението за наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК жалбоподателят представя две въззивни и едно първоинстанционно съдебни решения.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК писмени отговори по частната касационна жалба са депозирали синдикът на [фирма] Петя Ц.-Н. и [фирма] – кредитор на [фирма], в които отговори се излагат становища в подкрепа на съображенията, изложени в частната касационна жалба – както за наличието на релевираните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване, така и за нейната основателност по същество. Не са представени отговори от останалите кредитори, включително и от Националната агенция по приходите.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната касационна жалба и представените отговори по чл.275 ал.1 ГПК, намира следното:
С определение №444 от 1.10.2014г., постановено по т.д.№61/2013г. на Врачански окръжен съд, не е допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите плана за оздравяване на [фирма], предложен от управителя на дружеството М. Д. с молба от 24.04.2014г. и уточнен с молба от 26.09.2014г. Първоинстанционният съд е приел, че независимо от направените корекции в плана в изпълнение на дадените указания за отстраняване на констатираните нередности по реда на чл.701 ал.2 ТЗ, същият не отговаря на изискванията по чл.700 ал.1 ТЗ във вр. с чл.189 ал.1 ДОПК и не следва да бъде допуснат до разглеждане по реда на чл.701 ал.1 ТЗ.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №118 от 15.01.2015г., постановено по ч.т.д.(н)№4488/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, въззивният състав е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението на Врачански окръжен съд за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите. В определението е посочено, че в случаите, когато планът предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения, предварителното съгласие на Министъра на финансите по чл.189 ДОПК е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите. Съдът е изложил мотиви, че е компетентен в рамките на производството по чл.701 ал.1 ТЗ да извърши проверка на законосъобразността на предложения оздравителен план не само относно наличието на предпоставките по чл.700 ал.1 ТЗ, но и „за спазването на други ипмеративни законови норми.”
С обжалваното определение е прието, че е налице отсрочване на публични задължения, когато в оздравителния план се предвижда плащане на задълженията след влизане в сила на решенията по чл.694 ал.1 ТЗ. В тази връзка е направено препращане по чл.272 ГПК към решаващите мотиви в определението на първоинстанционния съд, където е посочено, че в предложения от длъжника оздравителен план сроковете за плащане на публичноправните задължения са обвързани от влизането в законна сила на съдебни решения /по образуваните по искови молби на длъжника с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ дело №42/2014г. и присъединеното към него дело №84/2014г. по описа на Врачански окръжен съд/, което по същество представлява отсрочване на тези задължения.
На последно място в обжалваното определение се излагат съображения, че разпоредбата на чл.694 ал.5 ТЗ изисква в оздравителния план задължително бъдат заделени резерви не само за неприетите, но оспорени по реда на чл.694 ал.1 ТЗ вземания, но и за приетите от синдика, но оспорени чрез отрицателни установителни искове на длъжника по чл.694 ал.1 ТЗ, вземания. Въззивният състав споделя виждането в първоинстанционното решение, че в предложения оздравителен план не е предвидено заделянето на резерви за приетите, но оспорени от длъжника вземания.
В., ТК, ІІ-ро т.о., намира че частната касационна жалба на [фирма] е допустима по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК като предявена от легитимирана страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Внимателният анализ на обжалваното определение показва, че решаващите съображения на въззивния състав, за да не допусне плана за оздравяване до разглеждането от събранието на кредиторите, са свързани с извода на съда, че наличието на висящо производство /търг.дело №42/2014г. и присъединеното към него дело №84/2014г. по описа на Врачански окръжен съд/, образувано по отрицателните установителни искове на длъжника по чл.694 ал.1 ТЗ за част от приетите, но оспорени публични вземания, представлява отсрочване на публични задължения по см. на чл.189 ал.1 ДОПК, изискващо предварително съгласие на Министъра на финансите, както и с извода на съда, че съгласието на Министъра на финансите е абсолютна процесуална предпоставка за допускане на плана за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, за да бъдат изпълнени изискванията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, е необходимо материалноправният въпрос или процесуалноправният въпрос да са от значение за изхода по конкретното дело, за формирането на решаващата воля на съда. С оглед посочените по-горе значими за конкретния правен спор въпроси, настоящият състав намира, че само два от поставените в частната касационна жалба въпроси отговарят на общия критерий по чл.280 ал.1 ГПК за селектиране на жалбата до касационно обжалване, а именно:
1„Изчерпва ли се обхватът на проверката, която следва да бъде извършена от съда по предложения от длъжника оздравителен план, с проверка на съответствието на същия с изискванията на минималното законово определено съдържание съгласно чл. 700, ал. 1 от ТЗ?”и
2.”В случай на производство по чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на прието, но оспорено публично задължение, което ще подлежи на изпълнение едва след влизане в сила на решение по съответното производство, с което съществуването на публичното задължение бъде признато било изцяло, или частично, то налице ли ще е отсрочване на изпълнението на това публично задължение, при положение, че в плана за оздравяване е предвидено, че същото ще бъде изплатено незабавно след влизане в сила на съдебното решение за установяване на съществуването му?”.
По отношение на първия посочен по-горе въпрос не е налице твърдяната от жалбоподателя допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Налице е трайноустановена съдебна практика / определение №602 от 27.06.2014г. по ч.т.д.№1230/2014г. на ВКС, ТК. І-во отд., решение №158 от 30.11.2012г. по т.д.№42/2012г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд., определение №334 от 23.06.2015г. по ч.т.д.№411/2015г. на ВКС, ТК, ІІ-ро отд. и др./ в която се приема, че съгласието на Министъра на финансите за отсрочване на изпълненията на публичните задължения на длъжника към държавата е абсолютна положителна предпоставка за допускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите, че съдът следи служебно за спазването на императивните законови изисквания и че съгласието на Министъра на финансите трябва да бъде дадено най-късно към момента на постановяване на определението по чл.701 ал.1 ТЗ. Липсата на противоречива практика по поставения въпрос, както и липсата на необходимост от промяна на съществуващата практика чрез нейното осъвременяване или допълване обуславят извода, че поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на тълкуването в т.4 от ТР №1/20010г. на ВКС, ОСГТК.
По отношение на втория въпрос, значим за конкретното дело, също не са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.2 ГПК и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, посочени от жалбоподателя. Представените с касационната жалба решение №371 от 23.08.2013г. по т.д.№530/2009г. на СтОС, потвърдено с решение №52 от 3.02.2014г. по т.д.№1338/2013г. на П.,както и решение №2353 от 17.12.2014г. по т.д.№3248/2014г. на САС не обосновават твърдението на касатора за противоречиво решаване на въпроса от съдилищата, тъй като освен, че няма данни представените решения да са влезли в сила, в тези съдебни актове въобще не е поставен въпроса за отсрочване на публичните задължения в оздравителния план в случай на висящо производство по чл.694 ал.1 ТЗ, в което се оспорва съществуването на тези задължения. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като формалната логика сочи, че чрез оспорването по съдебен ред на съществуването на едно вече изискуемо вземане и с поемането на задължение за плащане след влизане в сила на решението относно оспореното вземане, във всички случай се постига отсрочване /отлагане във времето за неопределен срок/ на изпълнение на задължението. В тази връзка отговорът на въпроса – дали случай на производство по чл.694 ал.1 ТЗ по отношение на прието, но оспорено публично задължение, което ще подлежи на изпълнение едва след влизане в сила на решение по съответното производство, с което съществуването на публичното задължение бъде признато било изцяло, или частично, ще и налице отсрочване на изпълнението на това публично задължение, при положение, че в плана за оздравяване е предвидено, че същото ще бъде изплатено незабавно след влизане в сила на съдебното решение за установяване на съществуването му? – с нищо не би допринесъл за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, за да бъде квалифициран поставения въпрос като въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По отношение на останалите три въпроса: 1.„Предвид факта, че моментът, от който започва изпълнението на оздравителния план, е моментът на вписване в Търговския регистър на влязлото в сила решение за утвърждаване на плана за оздравяване на длъжниковото предприятие, налице ли е отсрочване на публични задължения, по смисъла на чл.189 ДОПК, в случай, че предложеният оздравителен план предвижда пълно удовлетворяване/цялостно изплащане на публичните задължения незабавно след влизане в сила на решението на съда за утвърждаването на плана за оздравяване и вписването му в Търговския регистър при Агенцията по вписванията по отношение на приетите и неоспорени вземания?” 2.„При постановяване на определение за допускане до разглеждане от събранието на кредиторите на план за оздравяване на длъжниково предприятие, респективно при извършване на проверка на правилността на така постановения съдебен акт, с който оздравителният план не е допуснат за разглеждане, следва ли съдът да извършва преценка във всеки конкретен случай дали предложеното изпълнение на публичните задължения в конкретния оздравителен план действително представлява отсрочване изпълнението на същите, посредством което да се обоснове необходимостта от приложение на разпоредбата на чл. 189 от ДОПК, или последната следва да се прилага от съда винаги и независимо от действителното предвиждане с оздравителния план на отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения?”и 3. „В случай че планът за оздравяване предвижда гаранции за изплащане в пълен размер на оспорени публични задължения, предмет на предявен установителен иск по чл. 694, ал. 1 от ТЗ, незабавно след влизане в сила на решение, с което съществуването на публичните вземания бъде признато, необходимо ли е в оздравителния план да се заделят резерви по смисъла на чл. 694, ал. 5 от ТЗ за тези вземания, имайки предвид, че при прилагане в оздравителното производство по аналогия на разпоредбата на чл. 726, ал. 1 от ТЗ при заделянето на резерви се взема предвид не пълният размер на предявеното вземане, а подлежащата на разпределение сума, т.е. само на онази част от вземането, която кредиторът би получил по сметката за разпределение при осребряване на имуществото, за разлика от дадените гаранции в оздравителния план за удовлетворяване в пълен размер на тези публични вземания и счита ли се, че липсата на резерви е достатъчно основание за недопускане на плана за оздравяване до разглеждане от събранието на кредиторите?” настоящият състав намира, не същите не отговарят на общото изискване по чл.280 ал.1 ГПК за въпроси от значение за изхода на конкретното дело, които да са формирали решаващата воля на съда. Действително в обжалваното определение наред с основните въпроси, свързани с отсрочването на публичните задължения и липсата на съгласие на Министъра на финансите по чл.189 ал.1 ДОПК, като допълнителни съображения за недопускане на оздравителния план до разглеждане от събранието на кредиторите е посочено, че в плана за оздравяване на предприятието не са заделени резерви, каквото е изискването на чл.694 ал.5 ТЗ. Допълнителните съображения и мотиви на съда сами по себе си не могат да обусловят правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване, когато не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване спрямо значимия за делото правен въпрос. Отделно следва да се има предвид, че поставеният въпрос с оглед приложението на разпоредбата на чл.694 ал.5 ТЗ се отнася до правилността на обжалваното определение и неговата обоснованост – дали посочените в т.6 от оздравителния план гаранции представляват заделени резерви по см. на чл.694 ал.5 ТЗ, което не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед горните мотиви настоящият касационен състав намира, че не следва да бъде допуснато обжалваното определение до касационно обжалване. Ето защо по изложените съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №118 от 15.01.2015г., постановено по ч.т.д.(н)№4488/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение №444 от 1.10.2014г. по т.д.№61/2013г. на Врачански окръжен съд, с което не е допуснат плана за оздравяване на предприятието до разглеждане от събранието на кредиторите.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: