О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 08.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №3036/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.248, ал.3 ГПК, образувано по частните жалби на „Застрахователно акционерно дружество О. -застраховане” АД („ЗАД О. – застраховане” АД”) и на С. М. К. срещу определение №1766/06.06.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№5073/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в.
В частната жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД се поддържа, че обжалваното определение е неправилно в частта му, с която в полза на ищците и процесуалния им представител са присъдени разноски съобразно уважената част от исковете им, съответно в частта му, с която на дружеството са присъдени разноски съобразно отхвърлената част от исковете. Излагат се съображение, че с оглед изхода на въззивното дело е следвало да бъдат ревизирани направените разноски пред първата инстанция като присъдените разноски за ответното дружество следва да бъдат увеличени с 513.38лв.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от И. М. М., П. З. К. и С. М. К., в които се сочат доводи за неоснователност на частната жалба на „ЗАД О. -застраховане” АД.
В частната жалба на С. М. К. се поддържа, че неправилно в обжалваното определение съдът е приел, че разноските на ответното дружество в размер на 21 600лв. са направени за изготвянето на въззивната жалба и за процесуалното представителство пред апелативния съд, както и че незаконосъобразно присъдените разноски в размер на 17 280лв. са възложени в тежест единствено на С. К..
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „ЗАД О. – застраховане” АД, в който се сочи, че обжалваното определение е влязло в сила по отношение на частта на П. К. за 1/2 от присъдените разноски в размер на 17 280лв. Отделно се излагат съображения, че процесуалното представителство на ответното дружество пред въззивната инстанция е осъществено въз основа на два договора за правна помощ и съдействие съответно във връзка с въззивната жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД и със защитата по въззивната жалба на ищците.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите на страните, намира следното:
С решение №597/13.03.2018г. по в.гр.д.№5073/2017г. на САС, въззивният състав е отменил решение №2509/17.04.2017г., постановено по гр.д.№1736/21015г. на СГС, І -10 с-в, в частта му, с която исковете на С. М. К. и на П. З. К. са уважени за сумите над 80 000лв. до 100 000лв. и вместо него е отхвърлил претенциите за посочената разлика от по 20 000лв. за всеки един от двамата ищци. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в останалата му обжалвана от ищците част, с която са отхвърлени исковете на С. и П. К. до размер на претендираните обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000лв. за всеки един от тях и в частта му, с която е отхвърлен изцяло иска на И. М. за сумата 200 000лв. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение и в останалата му обжалвана от „ЗАД О. – застраховане” АД част, с която са уважени исковете на С. и П. К. за разликата от 50 000лв. до присъдените 80 000лв. за всеки един от тях. Апелативният съд е приел, че с оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
С молба от 10.04.2018г. ответникът „ЗАД О. – застраховане” АД е поискал на основание чл.248, ал.1 ГПК съдът да измени решението си в частта за разноските като претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски пред въззивната инстанция и да бъдат коригирани присъдените разноски от първата инстанция с оглед частичното уважаване на въззивната му жалба.
С обжалваното определение от 06.06.2018г. въззивният състав е приел, че ищците дължат разноски за въззивната инстанция с оглед частично уважената въззивна жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД като е осъдил С. и П. К. да заплатят на „ЗАД О. – застраховане” АД общо сумата 17 280лв. – разноски пред въззивната инстанция.
По частната жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД.
Както бе посочено по-горе частната жалба за застрахователя се отнася до липсата на корекции в обжалваното определение на присъденото от първата инстанция възнаграждение в полза на пълномощника на ищците на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 6 530лв., както и на присъдените съдебно-деловодни разноски. К. състав намира, че с оглед крайния резултат на съдебния спор, по силата на който на ищците С. и П. К. се дължи обезщетение от по 80 000лв. за всеки един от тях, на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на В.Адв.С за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото по делото възнаграждение за адвокат Н. А. М. е общо в размер на 5 860 лв. – по 2 930лв. за всеки един от ищците С. К. и П. К. (830лв. + 3% от 70 000лв.). В тази връзка обжалваното определение следва да бъде допълнено като бъде присъдено в полза на адвокат Н. М. адвокатско възнаграждение в размер на 5 860лв., вместо присъденото от първата инстанция възнаграждение от 6 530лв.
Не е основателна частната жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД относно некоригираните разноски, присъдени от първата инстанция в полза на дружеството. С решението на СГС ищците С. К., П. К. и И. М. са осъдени да заплатят на ответното дружество разноски в размер на 466.67лв. В списъка по чл.80 ГПК, представен от застрахователя пред първата инстанция, като разноски са включени: сумата 400лв. – депозити за двете експертизи и юрисконсултско възнаграждение, без същото да е конкретизирано по размер. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултското възнаграждение е от 100 до 300лв. Първоинстанционният съд не е посочил размера на определеното от него юрисконсултско възнаграждение. Дължимите на ответното дружество разноски за първата инстанция (съразмерно отхвърлената част от исковете от 0.86% (520 000лв. от 600 000лв.) при 500лв. доказани разноски (400лв. +100лв. минимален размер на юрисконсултско възнаграждение) са в рамките на присъдения размер на разноските от 466.67лв. и не следва да бъдат коригирани.
По частната жалба на С. М. К..
С обжалваното определение ищците С. и П. К. са осъдени да заплатят на „ЗАД О. – застраховане” АД общо сумата 17 280лв. – разноски пред въззивната инстанция. Исковете на ищците са предявени при условията на обикновено другарство (чл.215, т.2 ГПК), поради което двамата ищци не са солидарно отговорни за разноските по делото и следва да се приеме, че с определението са осъдени да заплатят сумата поравно – по 8 640лв. При липсата на жалба от П. К. определението на САС по чл.248, ал.1 ГПК е влязло в сила по отношение на него за сумата от 8 640лв. В тази връзка предмет на частната жалба на С. К. е обжалваното определение в частта му, с която ищцата е осъдена за заплати на застрахователното дружество разноски за въззивната инстанция в размер на 8 640лв.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че ответникът не е доказал разноски за въззивната инстанция общо в размер на 21 600лв. Извън платената държавна такса от 2000лв. за въззивната жалба, пред САС са представени два договора за правна защита и съдействие, сключени между „ЗАД О. – застраховане” АД и адвокатско дружество „Г. и партньори”- съответно договор №66/28.02.2018г. с предмет подаване на отговор и процесуално представителство във връзка със въззивната жалба на тримата ищци и договор №67/28.02.2018г. с предмет изготвяне и подаване на въззивна жалба и осъществяване на процесуално представителство по въззивната жалба на ЗАД О. – застраховане” АД. Адвокатското дружество е изпълнило задълженията си и по двата договора. От представените платежни нареждания е видно, че застрахователното дружество е заплатило уговорените в двата договора възнаграждения съответно в размер на 15 100лв. с ДДС и 4 500лв. с ДДС или общо сумата 19 600лв.
Основателна е частната жалба относно размера на дължимите разноски за въззивната инстанция от С. К.. Общо присъдените разноски за въззивната инстанция с обжалваното определение, постановено по реда на чл.248, ал.3 ГПК е следвало да бъдат разпределени между тримата ищци, които са подали обща въззивна жалба. При заплатено възнаграждение от ответното дружество в размер на 15 100лв. за защита по въззивната жалба на тримата ищци, индивидуалното задължението за разноски на С. К. е в размер на 3 775лв. (1/4 от 15 100лв., тъй като обжалваемият интерес на С. К. е 100 000лв. или 1/4 от общия обжалаваем интерес на тримата ищци от 400 000лв.). Към тази сума следва да бъде прибавена сумата 1 300лв. с оглед частичното уважаване на въззивната жалба на „ЗАД О. – застраховане” АД против С. К. за разликата от 80 000лв. до 100 000лв. при обжалваем интерес от 50 000лв. (40% от заплатеното възнаграждение по жалбата единствено срещу С. К. в размер на 2 250лв. -1/2 от 4 500лв. + 40% от 1 000лв. ДТ – 1/2 от 2 000лв.). В тази връзка обжалваното определение следва да бъде отменено като С. К. бъде осъдена да заплати на ответното дружество разноски за въззивната инстанция в размер на 5 075лв. (3 775лв.+1 300лв.), извън присъдените в тежест на П. К. разноски в размер на по 8 640лв.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1766/06.06.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№5073/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в. в частта, с която С. М. К. е осъдена да заплати заедно с П. З. К. на „ЗАД О. – застраховане” АД разноски за въззивната инстанция общо в размер на 17 280лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА С. М. К. – ЕГН [ЕГН] да заплати на „ЗАД О. – застраховане” АД –[ЕИК] сумата 5 075лв. – разноски за въззивната инстанция.
Определението, в частта му, с което П. З. К. е осъден да заплати на „ЗАД О. – застраховане” АД сумата 8 640лв. – представляваща Ѕ част от присъдените разноски в размер общо на 17 280лв., не е обжалвано и е влязло в сила.
ДОПЪЛВА определение №1766/06.06.2018г. по в.гр.д.№5073/2017г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 с-в. като осъжда „ЗАД О. – застраховане” АД да заплати на адвокат Н. А. М. от САК на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 5 860лв. вместо присъденото с решение №2509/17.04.2017г., по гр.д.№1736/21015г. на СГС адвокатско възнаграждение в размер на 6 530лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: