О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 270
София, 11.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №868/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната жалба, подадена от Б. В. С. като майка и законна представителка на Б. Д. С. срещу определение №15 от 26.01.2017г., постановено по т.д.№2112/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о, с което е оставена без разглеждане молбата на Б. С. като майка и законна представителка на Б. С. за отмяна на решение №535/10.11.2014г. по гр.д.№336/2014г. на ОС Перник и с което е прекратено производството по чл.303 и сл.ГПК, образувано пред ВКС.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено. Оспорва се извода на касационния състав за недопустимост на молбата за отмяна с оглед поддържаните от молителката касационни основания , които не се обхващат от хипотезите по чл.303 ал.1 ГПК. Според жалбоподателката в случая са налице условията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ОС Перник, тъй като от документите по делото се установява, че същата е била лишена от възможност да участва в производството или не е била надлежно представлявана от адвоката, участвал по делото.
Настоящият състав, след като са запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С разпореждане от 2.11.2016г. по т.д.№2112/2016г. на ВКС, ІІ т.о., съдията-докладчик е оставил без движение производството по молбата за отмяна на влязлото в сила решение№535/10.11.2014г. по гр.д.№336/2014г. на ОС Перник, подадена от Б. С. като майка и законна представителка на малолетната Б. С. като е дал възможност на молителката в едноседмичен срок с писмена молба да посочи ясно и мотивирано фактически твърдения, които обосновават наличието на някоя от предвидените в чл.303 и чл.304 ГПК хипотези. С молба от 24.11.2017г. молителката е посочила, че са налице условията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение като е уточнила, че при решаване на спора по чл.226 ал.1 КЗ съдът не е взел предвид представената по делото спогодба със ЗД [фирма], отнасяща се само до част от дължимото обезщетение за претърпените от Б. С. неимуществени вреди от ПТП, станало на 31.08.2012г.
С обжалваното пред настоящия състав определение №15 от 26.01.2017г., (допълнено с определение №68/4.04.2016г. относно разноските), съставът на ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна и е прекратил производството пред ВКС. К. състав е приел, че молителката не е отстранила в срок констатираната в разпореждането от 2.11.2016г. нередовност на молбата за отмяна като не е посочила каквито и да е било фактически твърдения, обосноваващи наличието на някоя от предвидените в чл.303 и чл.304 ГПК хипотези. В определението е отразено, че наведените в молбата от 24.11.2016г. доводи представляват касационни оплаквания, които не се обхващат от хипотезата на чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
Настоящият състав изцяло споделя изложените по-горе доводи обуславящи прекратяване на производството на основание чл.306 ал.2 ГПК във вр. с чл.286 ал.2 ГПК. С молбата от 24.11.2016г. молителката не е отстранила нередовностите на молбата за отмяна по чл.306 ал.1 ГПК, сонстатирани от съдията-докладчик в разпореждането от 2.11.2016г., състоящи се в липса на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Само твърдението, че са налице условията по чл.303 ал.1 т.5 ГПК (с цитиране на текста на самата разпоредба) не представлява точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, тъй като в молбата от 24.11.2016г. не се сочат каквито и да е конкретни факти относно твърдението за лишаването на страната от правото на защита. Що се отнася до твърдението, че съдът не се е съобразил със съдържанието на сключената между страните спогодба, то това представлява оплакване за неправилност на решението на основание чл.281 т.3 ГПК, което не е предмет на производството, образувано по молба за отмяна по чл.303 и сл.ГПК.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА срещу определение №15 от 26.01.2017г., постановено по т.д.№2112/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: