О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
София, 22.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 532/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Н. С. В. срещу определение №4287 от 20.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№4287/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №182/11.07.2016г. по гр.д.№751/2015г. на Пернишки окръжен съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила въззивният състав не е извършил собствен анализ на фактическата обстановка, въз основа на която е стигнал до същите правни изводи като първоинстанционния съд. Сочи се, че от мотивите на обжалваното определение на става ясно точно коя част от показанията на разпитаните свидетели са формирали вътрешното убеждение на съда. Според касатора ответникът не е доказал възражението си за просроченост на предявения иск, поради което обжалваното определение, с което е потвърдено определението за прекратяване на производството, следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т.19 от Тълк.решение №1/4.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС /основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/, а именно:
1.„Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор или е достатъчно да констатира правилността на мотивите на първата инстанция?. Отделно касаторът е формулирал следните въпроси, за които твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК/:
2„Какво е съдържанието на информацията, която трябва да достигне до лице, оспорващо решение на общо събрание на сдружение с нестопанска цел, на което е член, за да се приеме, че то е уведомено за тези решения и започва да тече срокът за обжалването им за него?”
2.1.„Трябва ли лицето, оспорващо такива решения за узнае конкретното им съдържание?”
2.2„Достатъчно ли е лицето да е узнало, че са взети някакви решения от общото събрание на С. по определени въпроси от дневния ред ?”
2.3„Какви са признаците, от които се установява, че лицето, оспорващо такива решения, е узнало за тях?”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С. „Ловно рибарско дружество Е. П.”, в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Сочи се, че в обжалваното определение въззивният съд е изложил своята самостоятелна преценка на относимите доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, както и че поставените въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, са формулирани общо теоретично и не са съобразени с решаващите мотиви на съда. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на частната касационна жалба и се претендират разноски за касационната инстанция.
ВКС, ТК, второ отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на основание и по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното определение на Пернишки окръжен съд, с което е оставен без разглеждане като недопустим предявения от Н. С. В. против С. „Ловно рибарско дружество Е. П.” иск за отмяна на всички решения на общото събрание на сдружението, взети на 8.06.2014г. и с което е прекратено производството по гр.д.№751/2015г. на Пернишки окръжен съд. За да потвърди определението на първата инстанция въззивният съд е посочил, че доказването на датата на узнаване от ищеца за взетите в негово отсъствие решения на общото събраните по см. на чл.25 ал.6 от З. е в тежест за ответното сдружение като законът не поставя ограничения за доказателствените средства за установяване на факта на узнаването. Въззивният състав е отразил, че в случая възражението на ответника, че правото на иск е преклудирано е основателно и доказано, приемайки че от показанията на разпитаните свидетели се опровергава тезата на ищеца за узнаване за решенията на общото събрание от 8.06.2014г. в едномесечния срок по чл.25 ал.6 З.. Апелативният съд е посочил, че в показанията на разпитаните свидетели, които са анализирани в определението на първата инстанция, се съдържат обстойни сведения за датата, мястото и съдържанието на коментарите между ищеца и свидетелите, от което може да се направи извод, че ищецът е бил своевременно информиран не само за факта на събранието, но и за взетите на него решения. Като допълнителен аргумент за осведомеността на ищеца съдът е посочил и представените по делото декларации за инструктаж, установяващи присъствието на ищеца на ловните излети, по време на които се е формирало впечатлението на разпитаните по делото свидетели за знанието на ищеца за процесните решения.
Настоящият състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Въпросът: 1.„Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по същество на правния спор или е достатъчно да констатира правилността на мотивите на първата инстанция? не е значим за конкретния правен спор и не притежава характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, обуславяща допускане на касационно обжалване. Макар и с кратки мотиви и чрез извършено препращане към фактическите констатации в обжалваното пред него определение, въззивният състав е извършил самостоятелна преценка на доказателствата във връзка с доводите на страните. В случая не е налице констатация на съда за правилност на мотивите на първата инстанция /както се твърди във въпроса/, а е изразено самостоятелно становище на въззивната инстанция, че от показанията на свидетелите и декларациите за инструктаж, следва извода, че ищецът е бил запознат с атакуваните решения на общото събрание на сдружението от 8.06.2014г., по време, предхождащо едномесечния срок да предявяване на иска по чл.25 ал.6 З..
Формулираните от касатора в една обща група въпроси: 2„Какво е съдържанието на информацията, която трябва да достигне до лице, оспорващо решение на общо събрание на сдружение с нестопанска цел, на което е член, за да се приеме, че то е уведомено за тези решения и започва да тече срокът за обжалването им за него?”; 2.1.„Трябва ли лицето, оспорващо такива решения за узнае конкретното им съдържание?”; 2.2„Достатъчно ли е лицето да е узнало, че са взети някакви решения от общото събрание на С. по определени въпроси от дневния ред ?”; и 2.3„Какви са признаците, от които се установява, че лицето, оспорващо такива решения, е узнало за тях?” също не могат да обосноват наличието на общото основание по чл.280 ал.1 ГПК, както и на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният състав е приел, че ищецът е узнал за атакуваните по чл.25 ал.4 във вр. с ал.6 З. решения на общото събрание на сдружението извън едномесечния срок, предхождащ предявяването на иска. Дали определението на съда е обосновано или не, е въпрос, който не е предмет на обсъждане в производството по допускане на касация. Що се отнася до обема на информация, която следва да достигне до ищеца /точно в каква степен същият следва да е запознат с решенията/, както и до признаците, от които се установява дали ищецът действително е узнал за решенията, следва да се има предвид, че въпросите нито са били предмет на обсъждане на въззивния съд и в тази връзка не са обусловили решаващите му изводи, нито могат да бъдат от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Законът в чл.25 ал.6 З. поставя единствено изискването за узнаване /а не за съобщаване на решенията с формално посочени реквизити на съобщението/, поради което фактът на узнаването е въпрос на установяване по конкретното дело, без да може същото да бъде класифицирано по признаци, нито по задължителен обем на информацията.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати ответното сдружение сумата 600лв. –заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за правната защита по частната касационна жалба.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд,търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №4287 от 20.12.2016г., постановено по ч.гр.д.№4287/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 3 с-в
ОСЪЖДА Н. С. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] П., [улица] да заплати на С. „Ловно рибарско дружество Е. П.” ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] вх.1 ет.1 сумата 600лв. /шестстотин лева/ – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :