О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 333
С., 23.06.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на 22 юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1381/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е подадена частна жалба от С. Д. С. против Определение №95 от 24.03.2015 год., постановено по т.д.№ 703/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. С. против въззивно решение №ІІІ-133 от 30.10.2014г., постановено по гр.д.№1733/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд. С атакуваното определение съставът на ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на С. С., приемайки че същата е недопустима на основание чл.280 ал.2 ТПК във вр. с чл.286 ТЗ.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че с касационната жалба С. е обжалвал изцяло въззивното решение, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.2 ГПК. Същевременно се твърди, че производството не е проведено по реда на чл.365 и сл.ГПК, от което следва, че спорът не е търговски. Без да се сочи конкретната връзка с обжалваното определение в частната жалба, жалбоподателят прави възражение за родова подсъдност.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не е депозирал отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
Частната жалба на С. С. е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С исковата молба от ищецът С. С. е предявил при условията на кумулативно съединяване искове по чл.141 ал.7 ТЗ за осъждане на ответното дружество [фирма] да заплати на ищеца сумата 7 938.87 лв. – възнаграждение, дължимо по договор за управление на дружеството и сумата 6 168.90 лв. – обезщетение за неползвани неприсъствени дни. Търговският характер на делото произтича от разпоредбите на чл.286 ал.1 ТЗ. Договорът за управление, сключен между управителя и дружеството по чл.141 ал.7 ТЗ е пряко свързан с осъществяване на дейността на дружеството, което характеризира сделката като търговска.
Неоснователно е оплакването, че спорът не е търговски, тъй като производството се е развило по общия ред, а не по реда на чл.365 и сл. ГПК. Не всички търговски дела се разглеждат по реда на чл.365 и сл.ГПК, а само тези, по които исковете са с предмет право или правно отношение, отнасящи се до изчерпателно посочените случаи от т.1 до т.5 на чл.365 ГПК и то при положение, че цената на иска е над 25 000 лв., съобразно разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК. В случая цената на предявените искове е под 25 000 лв., което обуславя разглеждането на спора по общия ред от районния съд като първа инстанция. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя за неспазена задължителна родова подсъдност при разглеждането на спора.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК е неприложима, тъй като с касационната жалба се атакува цялото решение. Както бе посочено по-горе с исковата молба са предявени два кумулативно съединени иска като всеки един от тях е с цена под 10 000 лв. На основание чл.280 ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване както в частта му, с която е решен спора по отношение 7 938.87 лв. – за претендираното възнаграждение в размер на 7 938.87 лв., така и в частта му, с която е решен спора за претендираното обезщетение в размер на 6 168.90 лв.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №95 от 24.03.2015 год., постановено по т.д.№ 703/2015 год. по описа на ВКС, ТК, ІІ-ро т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на С. Д. С. против въззивно решение №ІІІ-133 от 30.10.2014г., постановено по гр.д.№1733/2014г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.