О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
С., 22.07. 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1388/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], против Определение №838 от 25.03.2015г.., постановено по в.ч.гр.д.№969/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. VІІІ с-в, с което е потвърдено определение от 24.11.2014г. по т.д.№2836/13г. по описа на СГС, VІ-ти, 15 с-в.
В частната жалба на [фирма], подадена чрез назначения особен представител на дружеството – адвокат И. Ю., се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се извода на въззивния състав, че особеният представител на дружеството е имал възможност да се запознае с доказателствата, които установяват направените от ищеца разноски. Твърди се, че частният касатор не е получил препис от молбата за присъждане на разноски от 10.06.2014г., както и че първоинстанционният съд не е докладвал тази молба в съдебното заседание на 11.06.2014г., с което страната е била лишена от възможността да направи възражение за прекомерност на разходите за адвокатска защита.
Като обосноваващ допускане на касационното обжалване, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен следния процесуален въпрос: „при положение, че искането за присъждане на разноски е направено с писмена молба, депозирана в деня, предхождащ последното съдебно заседание, с която е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК, препис от тази молба не е връчен на ответника и същата не е докладвана в съдебното заседание, предоставена ли е била гарантирана от закона възможност на другата страна да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна и да изрази становище в тази връзка и представена ли е равна възможност на страните да упражнят предоставените им права”. Поддържа се, че поставеният въпрос е относим за спора и че е решен в противоречие с практиката на ВКС – предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Същевременно се сочи, че поставеният въпрос е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като при лишаване от възможност на страната да възрази за прекомерността на разноските „се нарушават гарантираните от закона права, съгласно нормите на чл.8 ал.3 и чл.9 ГПК”.
С частната касационна жалба се иска допускане на касационно обжалване на въззивното определение, неговата отмяна и изменение на решението по т.д.№2836/13г. по описа на СГС, VІ-ти, 15 с-в., като се намалят присъдените на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение от 2 000лв. на 300лв.
Ответникът по частната касационната жалба А. М. Я., както и третото лице-помагач В. С. Б. не са взели становище по жалбата в срока по чл.276 ал.1 ГПК.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
С определение от 24.11.2014г. по т.д.№2836/13г. по описа на СГС, VІ-ти, 15 с-в. е оставено без уважение искането на особения представител на [фирма] за изменение на решението от 4.09.2014г. в частта му относно разноските. С обжалваното пред касационната инстанция определение №838 от 25.03.2015г.., постановено по в.ч.гр.д.№969/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. VІІІ с-в, въззивният състав е потвърдил определението, постановено по т.д.№2836/13г. на СГС.
Видно от мотивите към обжалваното определение, въззивният състав е приел, че макар и присъдените разноски на ищеца да са прекомерни, възражението по чл.78 ал.5 ГПК е несвоевременно и не може да бъде разгледано по същество. Изложени са аргументи, че дружеството [фирма] е било редовно представлявано в заседанието на 11.06.2014г. и че особеният представител на дружеството е имал възможност да се запознае с доказателствата, които установяват направените от ищеца разноски. Посочено е, че съдът не прилага служебно разпоредбата на чл.78 ал.5 ГПК и че възражението за прекомерност не е заявено до приключване на последното по делото съдебно заседание.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставеният въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, свързан с това дали при посочените конкретни обстоятелства е била предоставена на [фирма] възможност да се запознае с исканията и доводите на насрещната страна и да изрази становище относно претендираните разноски, е въпрос за преценка на фактите и обоснованост на изводите на въззивния съд относно тези факти. Обстоятелствата – дали особеният представител на [фирма] адвокат И. Ю. е могъл да се запознае с депозираната на 10.06.2014г. молба на А. Я. / дали особеният представител е имал възможност за достъп до делото в деловодството/, както дали в самото заседание на 11.06.2014г. адвокат Ю. е могъл да се запознае със същата молба, са обстоятелства, обуславящи фактическа, а не правна възможност. В случая отсъства общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК, а именно – въпросът от значение за спора да е материалноправен или процесуалноправен, а не фактически. Отговорът на поставения в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпрос предпоставя проверка на правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка и за обсъждането на доказателствата, което е ирелевантно за допускането на касационното обжалване, в какъвто смисъл са разясненията в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г., ВКС, ОСГТК. Преценката за правилността на въззивния акт може да бъде предмет на самия касационен контрол, а не на производството по допускането му. Липсата на общата предпоставка за достъп до касация обуславя липсата на необходимост от обсъждане на конкретните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че представените от частния жалбоподател две решения по чл.290 ГПК, не установяват твърдението, че въззивният съд е решил въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Трайна е съдебната практика, че възражението по чл.78 ал.5 ГПК може да бъде направено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Констатираните в приложените решения / решение №196 от 26.06.2014г. по гр.д.№6686/2013г. на ВКС, ІV-то г.о, и решение №157 от 30.03.2012г. по гр.д.№209/2011г. на В., І-во г.о./ нарушения на правото на защита са свързани с неизпълнение от страна на съда на конкретни процесуални норми- съответно чл.99 ГПК /отм./ и чл.142 ал.2 ГПК за разлика от настоящия случай, при който частният касатор обосновава тезата за нарушаване на принципа на равенството на страните, посочен в чл.9 от ГПК без да сочи нарушение от съда на конкретна процесуална норма.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №838 от 25.03.2015г.., постановено по в.ч.гр.д.№969/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. VІІІ с-в, с което е потвърдено определение от 24.11.2014г. по т.д.№2836/13г. по описа на СГС, VІ-ти, 15 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.