О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 16.06.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1300/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №98 от 31.01.2017г., постановено по ч.гр.д. №39/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 5.12.2016 година на Съдията по вписвания при Районен съд –гр.Л., с което е отказано вписване на удостоверение № 20160630101343/30.06.2016 г. и удостоверение № 20160630101441/30.06.2016 г. на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 на кредитора [фирма], като правоприемник на „А. Банка- клон България” по партидата на имота и по партидата на ипотекарен длъжник по договорна ипотека, учредена с акт №25, т.І, дело 383, с вх.рег.№ 662 от 22.05.2007 г. на СВ- Л..
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т.6 от Тълк. решение №7/2012г. от 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението от 5.12.2016 година на Съдията по вписвания при Районен съд –гр.Л., Ловешкият окръжен съд е посочил, че според мотивите на т.3 от ТР № 7/25.04.2013г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, удостоверението за вписване по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ не е акт за прехвърляне на собственост по смисъла на чл.4,б.”а”, нито е акт, който може да бъде приравнен на някой от другите актове, описани в чл.4 б.”б”„з” ПВ. Окръжният съд се е позовал на становището в тълкувателното решение, че вписването на удостоверението трябва да е предвидено в закон, поради което не следва да се допуска прилагане на закона по аналогия. Посочил е, че нормата на чл.16 ал.4 ТЗ изисква вписване на договора за прехвърляне на предприятие в службата по вписвания, когато с него се прехвърля недвижим имот или вещно право върху такъв имот, за разлика от хипотезите на преобразуване на търговски дружества, където подобно изискване не съществува. Според съда в случая предметът на договора от 29.02.2016 г. за прехвърляне на търговското предприятие между „А. Б.”А.Е. и [фирма] освен другото, включва и продажбата на съвкупността от активи, задължения, фактически отношения, свързани и попадащи в търговското предприятие. Този договор подлежи на вписване, тъй като включва и недвижими имоти (видно от представеното извлечение от баланса на банката) като с вписването му правата на жалбоподателя ще бъдат защитени.
Въззивният състав не е възприел тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл.171 ЗЗД като „друга норма” по смисъла на чл.4 б.”л” ПВ, обосновава необходимостта от вписване на удостоверението. Съдът е посочил, че в чл.17ал.1 ПВ са упоменати изрично актовете, които чл.171 ЗЗД има предвид като подлежащи на вписване като удостоверението на Агенция по вписванията за промяна на кредитор не е сред тези актове. Според съда в хипотезата на прехвърляне на търговското предприятие се прилагат специалните разпоредби на ТЗ – чл.15 и чл.16 ТЗ, които предвиждат вписване само на договора, когато с него се прехвърля недвижим имот, но не и удостоверението на Агенцията по вписване. В заключение в обжалваното определение е отразено, че в случая не се касае за вписване на акт, с който се прехвърлят вещни права върху недвижими имоти, а за вписване промяна на кредитор, което обстоятелство не подлежи на вписване.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси :
1.„Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”;
2.„Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?”;
3.„При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД?”.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение №523/06.07.2015г. по ч.т.д.№ 2428/2014г. на ВКС, І т.о., определение №84/20.01.2014г. по ч.т.д. №3123/2013г. на ВКС, І т.о., определение №170/25.03.2015г. по ч.т.д. №3746/2014г. на ВКС, ІІ т.о., определение №673/16.05.2014г. по ч.т.д.№ 2193/2014г. на ВКС, ІV г. о., и решение №131/26.03.2012г. по гр.д. №720/2011г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл.280, ал.1 т.2 ГПК са представени определение №200/02.11.2016г. по ч.гр.д.№357/2016 г. на Окръжен съд – Видин, определение №785/07.12.2016г. по ч.гр.д.№199/2016г. на Окръжен съд – Кърджали, определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр.д.№ 200/2016г. на Окръжен съд – Кърджали и определение № 851/07.12.2016г. по ч.гр.д.№ 631/2016 г. на Окръжен съд – Враца.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на определението на Габровски окръжен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В мотивите към обжалваното определение Ловешкият окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване – че представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл.15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и че с оглед изричното предвиждане в чл.16, ал.4 ТЗ на това, че при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието, не се прилагат по аналогия нито разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ, нито разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д.№ 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346, ал.2 ГПК/отм./, съответно чл.452 ал.2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси.
Представените с изложението определения на Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Кърджали и Окръжен съд – Враца доказват съществуването на противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси, но въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о.
С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл: „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя. В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл.17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира.
Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение на Ловешки окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №98 от 31.01.2017г., постановено по ч.гр.д. №39/2017г. по описа на Ловешки окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :