О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 704
София, 19.12.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.3071/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от адв. П. К. пълномощник на Б. Р. Г. и на Ю. С. С. – непълнолетни, действащи лично и със съгласието на майка им С. С. М., срещу определение №641 от 14.11.2018г., постановено по т.д.№3166/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Б. Р. Г. и на Ю. С. С. в частта, с която е потвърдено решение №6845/19.08.2016г. по гр.д.№8430/2013г. на СГС, за отхвърляне на предявените в активно и субективно кумулативно съединяване преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „Дженерали застраховане” АД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от ПТП на 12.03.2013г.
В частната жалба се оспорва извода на касационния състав, че процесното вземане за имуществени вреди произтича от търговска сделка, определяща делото като търговско по смисъла на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Сочи се, че исковете за заплащане на обезщетение за имуществени вреди са предявени от децата на пострадалия, поради което правата им да претендират обезщетение не произтичат от сключена търговска сделка. Отделно се твърди, че в случая е налице изключението по чл.280, ал.3, т.2 ГПК, обуславящо допустимост на касационното обжалване по въззивни дела по искове за издръжка. Излагат се съображения, че интересите на децата се ползват с особена закрила, поради което разпоредбата на чл.280, ал.3 т.2 ГПК би следвало да се прилага и в случаите на претендирано обезщетение за издръжка при смърт на наследодателя. Иска се отмяна на определението в обжалваната му част и връщане на делото на касационния състав за произнасяне по касационната жалба и в частта относно имуществените вреди.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от „Дженерали застраховане” АД, в която се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че спорът между страните е търговски, основан на застрахователен договор, както и че застрахователят не дължи издръжка на увредените лица. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В., търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274, ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №641/14.11.2018г., постановено по т.д. №3166/2017г. по описа на ВКС, касационният състав е оставил без разглеждане касационната жалба на Б. Р. Г. и на Ю. С. С. в частта, с която е потвърдено решение №6845/19.08.2016г. по гр.д.№8430/2013г. на СГС, за отхвърляне на предявените в активно и субективно кумулативно съединяване преки искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) против „Дженерали застраховане” АД за заплащане на обезщетения за имуществени вреди от ПТП на 12.03.2013г.
Предмет на исковите претенции против застрахователното дружество за обезщетение за имуществени вреди от настъпването на застрахователното събитие са компенсации за лишаването от издръжка на децата от починалия им баща в размер на 7 100лв. за ищеца Ю. С. и на 9 500лв. за ищеца Б. Г.. К. състав е приел че делото е търговско, посочвайки че вземанията за обезщетение за имуществени вреди произтичат от търговска сделка и то от категорията на абсолютните такива – арг. от чл.1, ал.1, т.6 ТЗ във вр. с чл.286, ал.2 ТЗ, както и че ответник по спора е застраховател, който е търговец по занятие. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК (в правноприложимата й редакция – ДВ бр.86/2017г.) касационният състав е обосновал извода за недопустимост на касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение относно обективно съединените искове за имуществени вреди–всяки с цена на иска под 20 000лв.
Обжалваното определение на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав изцяло споделя извода за недопустимост на касационната жалба в частта й, с която се обжалва въззивното решение относно исковите претенции за имуществени вреди, по изложените от касационния състав съображения. Неоснователно е твърдението в частната жалба, че спорът не е търговски доколкото ищците по делото са деца на пострадалия. Правото на пряк иск на увредения против застрахователя по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е обусловено от наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” като отговорността на застрахователя по отношение на увредените (в случая децата на починалия водач) за вреди от настъпването на застрахователното събитие е договорна, а не деликтна.
Без значение за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в частта относно претенциите за имуществени вреди е твърдението в частната жалба, че имуществените вреди се претендират като компенсация на децата за издръжката, давана от починалия им баща. Искът по чл.226, ал., КЗ (отм.) е иск за обезщетение за вреди на договорно основание, а не иск за издръжка, регламентиран в Семейния кодекс, спрямо който не се прилага ограничението за касационно обжалване по чл.280, ал.3, т.2 във вр. с т.1 ГПК.
На основание чл.81 ГПК във вр. с чл.78, ал.8 ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащате на правната помощ жалбоподателите дължат да ответното дружество сумата 50лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По изложените по-горе съображения ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №641 от 14.11.2018г., постановено по т.д.№3166/2017г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Б. Р. Г. и Ю. С. С., действащи лично и със съгласието на майка им С. С. М. и тримата от [населено място], [община], ул.”Независимост” №28 да заплатят на „Дженерали застраховане” АД, от [населено място], [улица] сумата 50лв. (петдесет лева) – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: