О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
София, 30.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2911/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. В. Ж. против Определение №2396 от 3.07.2015г., постановено по ч.гр.д.№1705/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о.,с което е потвърдено разпореждане №11770/18.03.2015г. по ч.гр.д.№3980/2014г. на Варненски районен съд за връщане на частната жалба вх.№6710/16.03.2015г. на Д. Ж..
В частната касационна жалба на Д. Ж. се поддържа, че атакуваното определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че неправилно първоинстанционният и въззивният съд са приели, че жалбоподателят е бил редовно уведомен за възможността да обжалва определението от 26.09.2014г., с което е върнато като просрочено възражението му по чл.414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че в случая не са били налице условията по чл.47 ал.1 ГПК за връчване на съобщението чрез залепване на уведомление. С оглед допустимостта на обжалването по чл.274 ал.3 ГПК се поддържа наличието едновременно на предпоставките, както по чл.280 ал.1 т.1, така и по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставя следния въпрос: – „следва ли страна по делото да се счита редовно уведомена при условията на чл.47 ал.7 във вр. с ал.5 ГПК, ако е залепено уведомление на посочения от това лице адрес, без това уведомление да е стигнало за знанието на лицето и без призовкаря, който е залепил уведомлението, да е отбелязал на уведомлението или на съобщението, че лицето не е намерено на посочения адрес и не е намерено друго лице, което да се съгласи да получи съобщението и предпоставка ли са тези две условия за залепване на уведомление?”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна по касационната жалба Етажна собственост – [населено място], [улица], чрез управителя Х. Н. Р., в който се излагат съображения за неоснователността на частната касационна жалба.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията на жалбоподателя и отговора на частната жалба, намира следното:
С определение от 26.09.2014г., постановено по ч.гр.д.№3980/2014г. по описа на Варненски РС, 19 с-в, е върнато като просрочено възражението по чл.414 ГПК на Д. В. Ж. против издадената по същото дело заповед за парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжникът Д. Ж. е подал частна жалба срещу горното определение на 16.03.2015г. С разпореждане №11770/18.03.2015г. заповедният съд е върнал частната жалба, приемайки, че тя също е просрочена.
С атакуваното пред касационната инстанция определение №2396 от 3.07.2015г., постановено по ч.гр.д.№1705/2015г. състав на Варненски ОС е потвърдил разпореждането от 18.03.2015г. по ч.гр.д.№3980/2014г. на Варненски РС за връщане на частната жалба на Д. Ж. от 16.03.2015г. В мотивите на обжалваното определение въззивният съд е посочил, че законосъобразно заповедният съд е приел, че длъжникът е бил редовно уведомен по реда на чл.47 ал.7 ГПК за определението от 26.09.2014г.
Подадената частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Висящността на настоящото касационно производство по чл.274 ал.3 ГПК е резултат от обжалване на въззивно определение, постановено по частна жалба, свързана с разглеждането на възражение по чл.414 ГПК в образувано заповедно производство. Съгласно тълкуването, направено в т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. В мотивите на цитираното Тълкувателно решение е посочено, че заповедното производство е по същество двуинстанционно и по силата на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС постановените в това производство определения – включително преграждащите. Заповедното производство не е „друго производство” по см. на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, свързано с исковия процес, тъй като законът го е уредил като самостоятелно, факултативно и предшестващо исковото производство, като правният интерес от последното произтича от оспорване с възражение на вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Без значение за допустимостта на частната касационна жалба е отразената в диспозитива на определението на въззивния съд възможност за касационно обжалване на определението, тъй като необжалваемостта произтича от разпоредбите на процесуалния закон. Не следва да се присъждат разноски в полза на ответната страна, тъй като такива не са претендирани с отговора на касационната жалба.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Д. В. Ж. против Определение №2396 от 3.07.2015г., постановено по ч.гр.д.№1705/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено разпореждане №11770/18.03.2015г. по ч.гр.д.№3980/2014г. по описа на Варненски районен съд, за връщане на частната жалба вх.№6710/16.03.2015г. на Д. Ж..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: