О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 254
София, 19.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 859/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. Д. Д., лично и като пълномощник на майка си М. М., против определение №408 от 3.12.2015г., постановено по ч.т.д.№331/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, т.о.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е „напълно неправилно и незаконосъобразно, постановено при явно ползване на служебното положение с крайната цел да се прекрати делото”. Твърди се наличието на поредно налагане на корупционна практика от съдиите от въззивния състав, които според касатора е следвало да си направят отвод по делото. Същевременно се прави искане частната касационна жалба да не бъде разглеждане от съдии от ВКС. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се излагат допълнителни доводи в подкрепа на твърденията в частната касационна жалба като се поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като „определението е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], в който се излагат доводи за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. На основание чл.274 ал.3 ГПК определението на Бургаския апелативен съд подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд, поради което особеното искане на касатора жалбата му да не бъде разгледана от ВКС не може да бъде уважено.
Частната касационна жалба не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното определение по следните съображения:
С разпореждане №2284 от 2.09.2015г. съдията-докладчик по т.д.№289/2014г. по описа на Бургаски ОС е върнал като недопустима като подадена срещу определение, което е изключено от контрол по реда на чл.274 ГПК, частната жалба вх.№15079/25.08.2015г., подадена от ищеца М. Д. Д. против определение, постановено в открито заседание на 21.07.2015г. в частта му, с която не е допуснато изменение на частичните искове чрез увеличението им от 1 250 лв. за всеки един от тях на по 25 100 лв. за всеки един от тях.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №408 от 3.12.2015г., постановено по ч.т.д.№331/2015г. въззивният състав от Бургаски апелативен съд, е оставил без уважение частната жалба на М. Д. Д. против разпореждането №2284 от 2.09.2015г. по т.д.№289/2014г. по описа на Бургаски ОС. Въззивният съд е посочил, че законосъобразно с оглед разясненията в т.7б от ТР №1/9.12.2013 по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдията-докладчик от Бургаски ОС е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като определението, с което се отхвърля искане за увеличаване на иск, който е предявен като частичен, не подлежи на обжалване.
Обжалваното въззивно определение е валидно и допустимо като е постановено от законен състав в рамките на неговата компетентност. По делото липсват данни и доказателства за тях, обуславящи невъзможност на член на въззивния състав да участва при разглеждането на делото на основание чл.22 ГПК. Въззивното определение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е поставен правен въпрос от значение за конкретното дело по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съдържащите се в изложението оплаквания, че обжалваното определение е постановено при явно ползване на служебното положение с крайната цел да се прекрати делото, не представляват въпроси, включени в предмета на спора и обусловили решаващите изводи на съда. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР№1/2009г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение на делото и касационният състав няма правото да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Независимо от горното, следва да се отбележи, че наличието на произнасяне от страна на ВКС в т.7б от ТР №1/9.12.2013 по тълк.дело №1/2013г. на ВКС, ОСГТК, /per argumentum a contrario/, относно необжалваемостта на определениeто, с което се отхвърля искане за увеличение на иск, който е предявен като частичен, обуславя липсата на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, релевирана от жалбоподателя.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №408 от 3.12.2015г., постановено по ч.т.д.№331/2015г. по описа на Бургаски апелативен съд, т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: