О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София, 09.10. 2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2330/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и чл.396 ал.1 ГПК, образувано по частна жалба на С. И. А. срещу определение №2818 от 30.08.2017г., постановено по в.гр.д.№3980/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което e оставена без уважение молбата на С. А. за обезпечение на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм.) против ЗК [фирма] чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното застрахователно дружество.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното е неправилно и дискриминационно спрямо потребителите на застрахователни услуги. Оспорва се извода на въззивния състав за липса на обезпечителна нужда от обезпечение на иска. Твърди се, че от представените с молбата писмени доказателства е видно, че нараства броя на запорите, наложени по молби от чакащи взискатели, което сочи за ситуация на създаване на затруднения при събиране на вземанията от ответното дружество. Излагат се съображения за дискриминация на потребителите на застрахователни услуги, когато срещу същите не се допускат обезпечения с оглед механизма за контрол върху застрахователната дейност. Цитира се съдебна практика на ВКС в подкрепа на твърдението, че обезпечителната нужда се предполага при липса на данни, които да я опровергават. На последно място (като особено мнение) се излагат доводи за необоснован пазарен дял на приходите на ответното дружество от премии по застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите” спрямо застрахователния портфейл на дружеството.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника ЗК [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.396 ал.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определение №2818/30.08.2017г., постановено по в.гр.д.№3980/2017г. на САС, e оставена без уважение молбата на С. А. от 9.08.2017г. за обезпечаване на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ(отм.) против ЗК [фирма] чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответното застрахователно дружество до размер на сумата 95 942.93 лв., включваща главница и разноски, присъдени с първоинстанционното решение на СГС, постановено по гр.д.№12534/2015г. Обжалваното пред настоящата инстанция определение е постановено по реда на чл.389 ГПК от въззивната инстанция във висящо въззивно производството, образувано по въззивната жалба на ЗК [фирма] срещу първоинстанционното решение.
Като решаващ и единствен аргумент на апелативния съд да остави без уважение молбата за обезпечение на иска са посочените от съда нормативни гаранции (както в отменения КЗ в сила от 1.01.2006г., така и в настоящи КЗ – в сила от 1.01.2016г.) за възможността за точно изпълнение на задълженията по сключените застрахователни договори от страна на застрахователя, свързани с изискванията към застрахователните дружества по всяко време да образуват достатъчни по вид и размер технически резерви и да разполагат с достатъчно собствени средства, които да покриват капиталовото изискване за платежоспособност.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно, поради липса на обезпечителна нужда за ищцата С. А. от обезпечение на нейния иск до размер на посочената в молбата от 9.08.2017г. сума от 95 942.93 лв.. Обезпечителната нужда по смисъла на чл.391 ал.1 ГПК се преценява с оглед конкретните обстоятелства относими за невъзможността или затрудняване осъществяването на правата на молителя. Размерът на претенцията на С. А. , чието обезпечение се иска с молбата от 9.08.2017г., съобразено с гаранциите в Кодекса за застраховане за осигуряване възможността за точно изпълнение от страна на ответното застрахователно дружество на задължението за изплащане на обезщетението по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обуславят извода за липсата в конкретния случай на предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК за допускане на исканото обезпечение.
К. състав изцяло възприема правната аргументация в обжалваното определение относно гарантираната възможност за изпълнение на задълженията на застрахователя, свързана с нормативните изисквания към застрахователните дружества за платежоспособност, респ. за задължение за поддържане на съответните технически резерви в размер на поетите задължения с покритие в брутния им размер, като собствените средства /без нематериалните активи/ по всяко време трябва да са най-малко равни на границата на платежоспособността. Гаранция за изпълнение на задълженията по застрахователните договори е и предвидения в КЗ контрол от страна на Комисията за финансов надзор за наличието на предпоставките за поддържане на лиценза, респ. за отнемане на лиценза, когато лицето престане да отговаря на условията за издаване на лиценз или когато не е спазено капиталовото изискване за платежоспособност (чл.40 ал.2 т.4 и т.9 КЗ).
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката за неправилност на определението, базирано на твърдението, че обезпечителната нужда се предполага при липса на данни, които да я опровергават. В случая именно нормативно предвидените гаранции за платежоспособност на застрахователното дружество и осигуряване възможност на изпълнение на поетите задължения по сключените застрахователни полици, обуславят извода, че реализирането на вземането на ищцата до размер на сумата 95 942.93лв., не е невъзможно и няма да бъде затруднено.
Неотносими към правния спор за наличието на предпоставките по чл.391 ал.1 ГПК в случая са твърденията (и представените писмени доказателства/, че обезпечителната нужда се обосновава с наличието на множество изпълнителни дела срещу застрахователното дружество, по които са наложени запори в изпълнителното производство. Обезпечението на иска няма за цел ускоряване на производството по събиране на вземането, а осигуряване възможността за осъществяване на правата по решението. Ето защо и доколкото не се твърди и няма данни за отнемане на лиценза на ЗК [фирма], касационният състав намира, че не е налице обезпечителна нужда за обезпечаване вземането на ищцата до размер на 95 942.93лв.
Мотивиран от горното ВКС – търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2818 от 30.08.2017г., постановено по в.гр.д.№3980/2017г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: