О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 106
София, 28.02.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2042/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение №2372/11.07.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по в.гр.д.№3727/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за изменение в частта за разноските на въззивното решение от 7.01.2016г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Според жалбоподателя въззивният състав е следвало да намали поради прекомерност присъдените разноски в полза на Х. А. К. и Г. П. К. за процесуалното им представителство пред въззивната инстанция от 9 000лв. на 5 000лв. общо за двамата ищци, съобразно нормативно предвидения минимум на възнаграждението по Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет. Сочи се, че неправилно въззивният съд е приел, че в проведеното заседание на 8.12.2015г. процесуалният представител на въззивните дружество не е възразил срещу размера на адвокатския хонорар на ищците. На последно място се излагат съображения за липса на доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение съгласно изискванията на Тълк.решение №6/2013г. ОСГТК на ВКС, като се акцентира върху обстоятелството, че адвокатът на въззиваемите е техен син.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е представен писмен отговор от ответниците по частната жалба Х. А. К. и Г. П. К..
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 във вр. ал.1 т.2 ГПК и чл. 248 ал.3 ГПК.
С определение от 11.07.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по в.гр.д.№3727/2015г., съставът на Софийски апелативен съд, е оставил без уважение молбата на [фирма] от 8.03.2016г. за изменение в частта за разноските на въззивното решение на апелативния съд от 7.01.2016г., постановено по същото дело. В определението е посочено, че не следва да бъде намалявано присъденото с въззивното решение адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв. за процесуалното представителство на Х. А. К. и Г. П. К., тъй като от една страна в договорите за правна помощ изрично е отразено, че сумите / по 4 500лв.- хонорар, дължим от всеки един от двамата/ са платени от тях в брой и с оглед обстоятелството, че в откритото заседание на 8.12.2015г. пълномощникът на въззивните дружества не е направил възражение за прекомерност за адвокатския хонорар.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Същото е съобразено изцяло с указанията в т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, според които „ако плащането на адвокатския хонорар е в брой, то вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно за присъждане на адвокатското възнаграждение и има характера на разписка.” Законът /чл.78 ГПК/ и задължителната съдебната практика, обективирана в посоченото тълкувателно решение, не правят разграничение при доказване на разноските за случаите, при които адвокатът е в родствени връзка със страната по делото.
В протокола от откритото съдебно заседание на 8.12.2015г. е отразено, че пълномощникът на въззивните дружества – адвокат Б., прави възражение единствено за липсата на доказателства за извършено плащане на адвокатския хонорар, но не прави възражение за неговата прекомерност, поради което правилно апелативният съд е приел, че в случая е била преклудирана възможността на [фирма] за възражение по чл.78 ал.5 ГПК. В договорите за правна помощ от 20.09.2015г., представени от въззиваемите със списъка за разноските по чл.80 ГПК изрично е посочено, че сумите от по 4 500лв. са заплатени за процесуалното представителство по въззивното дело, поради което не може да бъде възприета тезата в частната жалба, че пълномощникът на [фирма] не е направил възражение за прекомерност, имайки предвид, че претендираната сума от 9 000лв. е за разходите на ищците за процесуално представителство за двете съдебни инстанции .
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2372/11.07.2016г., постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по в.гр.д.№3727/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: