О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 28.03.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 552/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №82 от 30.01.2017г., постановено по ч.гр.д.№372/2016г. на Габровски окръжен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение №16/8.11.2016г. на съдия по вписванията при Районен съд – Габрово, с което е отказано вписване на две удостоверения на Агенция по вписванията за промяна по реда на чл.15 ТЗ на кредитора [фирма] като правоприемник на „А. Банка – клон България” по партида на имот и по партида на длъжник към 82бр. договорни ипотеки, учредени с нотариални актове.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда оплаквания, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл.16, ал.4 ТЗ във вр. с чл.2 и чл.4 б.”л” от Правилника за вписванията като е направил буквален и стеснителен прочит на законовия текст, без да го тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 ТЗ. Излага доводи, че съобразно указанията в т.6 от Тълк. решение №7/2012г. от 25.04.2013 г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС за вписването на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти, какъвто характер има договорът за прехвърляне на търговско предприятие, не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава. Поддържа, че доколкото представените пред съдията по вписвания удостоверения удостоверяват прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека и включено в активите на търговското предприятие на първоначалния кредитор, според практиката на Върховния касационен съд те подлежат на вписване в имотния регистър.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на [фирма] срещу определението от 8.11.2016г. на съдия по вписванията при Районен съд – Габрово, Габровският окръжен съд е приел, че представените с молбата удостоверения на Агенция по вписванията за вписано в търговския регистър прехвърляне на търговското предприятие на „А. банка – клон България” по партидите на праводателя и на правоприемника на предприятието [фирма] не представляват актове, които подлежат на вписване в имотния регистър. Посочил е, че съобразно приетото в ТР №7/2012г. на ОСТГК на ВКС три са кумулативните предпоставки към представения за вписване акт, при наличието на които съдията по вписванията дължи вписване : дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание като наличието на всяка от тези предпоставки е условие за преминаване към проверка за наличието на следващата.
Според окръжния съд удостоверенията на Агенция по вписвания за вписано прехвърляне на търговско предприятие по партидите на праводателя и правоприемника не са сред изброените в чл.4 ПВ актове, подлежащи на вписване, като за тях не може да се приложи и нормата на б.Л от същия член. Съдът е посочил, че при продажба на търговско предприятие, в чл.16 ал.4 ТЗ законодателят изрично е предвидил вписване на договора за прехвърляне на търговско предприятие, приемайки това вписване за достатъчно като оповестително действие. Съдът е приел за неоснователно позоваването от жалбоподателят на разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ, отнасяща се до вписване в Службата по вписванията на удостоверенията, издадени от Търговския регистър, аргументирайки се в факта, че в чл.16 ал.4 ТЗ законодателят изрично е предвидил кой акт подлежи на вписване при прехвърляне на търговско предприятие и това е договорът за продажба на предприятието. Посочил е, че след като има изрична разпоредба, уреждаща конкретна хипотеза, прилагането по аналогия на други правни норми е незаконосъобразно. Съдът е направил извода, че разпоредбата на чл.171 ЗЗД, на която се позовава жалбоподателят, касае прехвърляне на вземане(цесия) обезпечено с ипотека, а не прехвърляне на търговско предприятие, в което се включва вземане обезпечено с ипотека, поради което този текст не следва да се прилага по аналогия в настоящия случай, още повече, че жалбоподателя не се позовава на него в молбата за вписване на удостоверенията, а прави това едва в жалбата.
По допускане на касационното обжалване :
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е посочил като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следните въпроси :
1.„Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ, в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарен длъжник, ипотекирал свой собствен имот като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?”;
2.„Подлежи ли при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, удостоверението по чл.263в, ал.1 и чл.263г, ал.1 от ТЗ, на вписване по смисъла на чл.4, б.”и” ПВ (понастоящем б.”л”)?”;
3.„При прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна/законна ипотека, следва ли да намира приложение и да се прилага чл.171 от ЗЗД?”.
Като основания за допускане на касационно обжалване се поддържат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК с твърдения, че поставените въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика в определение № 523/06.07.2015 г. по ч. т. д. № 2428/2014 г. на ВКС, І т. о., определение № 84/20.01.2014 г. по ч. т. д. № 3123/2013 г. на ВКС, І т. о., и решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., респ. че се решават противоречиво от съдилищата. За доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК са представени определение № 200/02.11.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Окръжен съд – Видин, определение № 785/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500199 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 792/08.12.2016 г. по ч. гр. д. № 20165100500200 на Окръжен съд – Кърджали, определение № 851/07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 631/2016 г. на Окръжен съд – Враца и определение № 99/31.01.2017 г. по ч. гр. д. № 776/2016 г. на Окръжен съд – София /влезли в сила като необжалваеми/.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на определението на Габровски окръжен съд.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение, респ. определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В мотивите към обжалваното определение Габровският окръжен съд е формирал два решаващи извода, които в еднаква степен са обусловили потвърждаването на обжалвания пред него отказ за вписване – че представените удостоверения за вписване в търговския регистър на прехвърлянето на търговско предприятие по чл.15 ТЗ не са актове, които подлежат на вписване в имотния регистър съгласно Правилника за вписванията и че с оглед изричното предвиждане в чл.16, ал.4 ТЗ на това, че при прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване единствено договора за продажба на предприятието, не се прилагат по аналогия нито разпоредбата на чл.263и ал.6 ТЗ, нито разпоредбата на чл.171 ЗЗД. Настоящият състав намира, че и трите въпроса отговарят на общото изискването на чл.280 ал.1 ГПК – да са от значение за изхода на делото, но в случая липсват допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е искането на жалбоподателя за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в хипотезата на чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Посочените в изложението определения на ВКС не представляват източник на задължителна съдебна практика /съобразно разясненията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ и не доказват специфичната за основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК допълнителна предпоставка. Задължителната практика в решение № 131/26.03.2012 г. по гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г. о., обхваща въпроса за приложението на чл.346, ал.2 ГПК /отм./, съответно чл.452, ал.2 ГПК, и правните последици от разпореждане на длъжника с недвижим имот, обект на ипотека, и е неотносима към релевантните за настоящото дело въпроси.
Представените с изложението определения на Окръжен съд – Видин, Окръжен съд – Кърджали, Окръжен съд – Враца и Окръжен съд – София доказват съществуването на противоречива съдебна практика по значимите за изхода на конкретното дело въпроси, но въпреки това обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, предвид постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 122 от 14.03.2017 г. по ч. т. д. № 163/2017 г. на ВКС, І т. о.
С посоченото определение е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по въпросите следва ли да бъде извършено вписване в имотния регистър на основание чл.171 ЗЗД при прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо в себе си обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, и кой е актът, който подлежи на вписване, като е формирана задължителна съдебна практика в следния смисъл : „При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл.171 ЗЗД във вр. с чл.4, б.”л” от Правилника за вписванията на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените удостоверения от Агенция по вписванията – Търговски регистър за вписване на основание чл.16, ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника”. В тълкувателната част на определението са изложени съображения, че хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, които представляват удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично нормативно посочени и доколкото издадените от Агенция по вписванията удостоверения за извършено в търговския регистър вписване по чл.16, ал.1 ТЗ по делото на отчуждителя и на правоприемника на прехвърлянето на търговско предприятие не са сред тях, липсва нормативно основание за вписването им в имотния регистър при съдията по вписванията, включително когато елемент от търговското предприятие е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя; В чл.171 ЗЗД са изброени правните сделки относно обезпечените с ипотека вземания, които подлежат на вписване в имотния регистър, и в съответствие с това изброяване в специалната норма на чл.17, ал.1 от Правилника за вписванията като подлежащи на вписване в имотния регистър са посочени самите правни сделки за промяна с обезпеченото вземане, а вписването им се извършва въз основа на документа, който ги обективира.
Настоящият състав на ВКС споделя даденото от задължителната практика разрешение, в което се съдържа и отговора на въпросите, обусловили изхода на разглежданото дело, а именно – че удостоверенията, издадени от търговския регистър към Агенция по вписванията за прехвърляне по реда на чл.15 ТЗ на търговско предприятие, включващо обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, не подлежат на вписване в имотния регистър. Аналогични изводи са направени и в обжалваното определение, което съответства на задължителната практика на ВКС и няма основания да бъде допускано до касационно обжалване.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение на Габровски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №82 от 30.01.2017г., постановено по ч.гр.д.№372/2016г. на Габровски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :