О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София, 27.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 2580/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на К. П. И. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против Определение №164 от 7.04.2015г., постановено по ч.в.т.д.№229/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ търг.състав, с което е потвърдено Определение №313 от 10.02.2015г., постановено по т.д. №549/2014г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
В частната жалба се поддържа, че са налице касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на атакуваното определение – твърди се, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Поддържа се, че в нарушение на процесуалните правила по чл.127 и сл. ГПК първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовности в исковата молба, излизайки извън задължителните реквизити на съдържанието на исковата молба. Сочи се, че ищецът не е длъжен да дава правна квалификация на исковете си, нито да посочва вида на сделките, въз основа на които основава претенциите си. Същевременно се излагат съображения, че изложените от въззивния съд мотиви са отнасят до съществото на спора и нямат отношение към редовността на исковата молба. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 за допускане на касационно обжалване на определението като жалбоподателят поставя следните въпроси:
1.какво е съдържанието на задължението на ищеца да посочи конкретни обстоятелства, от които произтича спорното право и дали неизпълнението на неправилни указания на съда може да доведе до законосъобразно връщане на исковата молба?
2. Могат ли указанията, дадени от съда по реда на чл.129 ал.2 ГПК да се отнасят до изисквания към исковата молба, извън посочените в чл.127 и чл.128 ГПК?
3.В кои случаи е налице противоречие между обстоятелствената част на петитума, което води до нередовност на исковата молба?
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Й. Б. Ч., в който се поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното определение, тъй като поставените въпроси са теоретични и не са обусловили крайните изводи на съда. Същевременно се твърди, че частната жалба е неоснователна.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С разпореждане от 9.01.2015г., постановено по т.д.№549/2014г. е даден едноседмичен срок на К. П. И. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ за отстраняване на нередовностите в исковата молба, констатирани в мотивите на разпореждането. Съдът е указал на ищеца да посочи конкретните сделки, за които иска провъзгласяване на нищожност по реда на чл.647 ал.1 т.1,2 и 6 ТЗ, както и да формулира петитум, съответстващ на обстоятелствената част на исковата молба. С определение №313 от 10.02.2015г. е върната исковата молба вх.№21037/22.07.2014г., предявена от К. П. И. в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ против Й. Б. Ч. и [фирма] и е прекратено производството по делото като е прието, че ищецът не е изпълнил указанията, дадени с разпореждането от 9.01.2015г.
С обжалваното Определение №164 от 7.04.2015г., постановено по ч.в.т.д.№229/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ търг.състав, е потвърдено определението от 10.02.2015г. Въззивният състав е приел, че спецификата на производството по чл.647 ал.1 ТЗ обуславя наличието на търговска сделка, сключена от управителя на дружеството с трето лице, която да уврежда кредиторите на несъстоятелността. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че тегленето на пари от управителя от сметката на дружеството не е сделка между него и дружеството, и че това действие на управителя не би могло да обуслови производство по чл.647 ТЗ /евентуално би могло са се търси отговорност на управителя на друго основание./
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Нито един от трите поставени в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. И за трите въпроса отсъства общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, а именно – поставените въпроси да са от значение за формиране на решаващата воля на съда. Както бе посочено по-горе, решаващият мотив на въззивния съд, за да потвърди обжалваното определение на Пловдивски ОС, се отнася до констатираното несъответствие между твърдяното в исковата молба обстоятелство – тегленето на пари от управителя от сметката на дружеството, и петитума – обявяване на недействителност на сделка между управителя и самото дружество по реда на чл.647 ал.1т.1, т.2 и т.6 ТЗ. В тази връзка твърдението в първия въпрос, че указанията са неправилни и твърдението във втория въпрос, че указанията, дадени от съда по реда на чл.129 ал.2 ГПК, се отнасят до изисквания към исковата молба, извън посочените в чл.127 и чл.128 ГПК, обуславят въпроси, касаещи евентуална неправилност и необоснованост на обжалваното определение / предмет на преценка при допуснато касационно обжалване/, но не обуславят въпроси, свързани с решаващите мотиви на въззивния състав. Третият въпрос за случаите, при които е налице противоречие между обстоятелствената част на петитума, което води до нередовност на исковата молба, е изцяло теоретичен и липсата на конкретика в него не може да характеризира въпроса като въпрос от значение за конкретното дело.
Липсата на общото основание – правните въпроси да са от значение за формирането на решаващата воля на съда, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без са се разглеждат сочените допълнителни основания за това. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че посочената от жалбоподателя задължителна практика на ВКС не е в противоречие с обжалваното определение. Производството по чл.647 ал.1 ТЗ /в случаите по т.1, т.2 и т.6/ е специфично исково производство, при което се атакува сделка между длъжника и трето лице. В тази връзка посочването в исковата молба на сделката, за която се иска обявяване на недействителността й, представлява изложение на обстоятелствата, на които се основава иска по см. на чл.127 ал.1 т.4 ГПК /задължителен реквизит на исковата молба/ , а не е правна квалификация на петитума, каквато ищецът не е длъжен да сочи.
Ответникът по жалбата не претендира разноски за настоящата инстанция и такива не следва да се присъждат по реда на чл.81 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №164 от 7.04.2015г., постановено по ч.в.т.д.№229/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ търг.състав, с което е потвърдено Определение №313 от 10.02.2015г., постановено по т.д. №549/2014г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: