Определение №718 от 11.12.2015 по ч.пр. дело №3417/3417 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 718

София, 11.12.2015 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на единадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова

Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков

като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 3417/2015г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
В срока по чл.275 ал.1 ГПК е постъпила частна жалба от [фирма] против Определение от 10.06.2015г, постановено по гр.д.№4693/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 8 с-в, с което по реда на чл.248 ал.1 ГПК е изменено в частта за разноските въззивно решение №471 от 11.03.2015г., постановено по същото дело.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че с обжалваното определение неправилно е намалено присъденото на основание чл.78 ал.8 ГПК от първоинстанционния съд юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция от 4 637 лв. на 2 929.97 лв. Сочи се, че намалението на дължимите в полза на Д. разноски за юрисконсултско възнаграждение е направено в нарушение на принципа на диспозитивното начало без да има молба от ищците по делото. Поддържа се също, че с обжалваното определение неправилно е присъдено в полза на Д. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 1 130 лв., които според жалбоподателят са дължими в размер на 9 900 лв. Претендира се отмяна на обжалваното определение в частта му, с която са присъдени в полза на дружеството възнаграждения по чл.78 ал.8 ГПК съответно от 2 929.97 лв. за първата инстанция и 1 130 лв. за въззивната инстанция и вместо него се иска осъждането на ищците да заплатят на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение съответно в размер на 4 637 лв. за първата инстанция и 9 900 лв. – за въззивната инстанция.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Д., С. Г., М. Димитрова и Б. Ц., в който се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Твърди се, че с обжалваното определение не е нарушен принципа на диспозитивното начало, тъй като молбата на Д. от 24.03.2015г. включва искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка, каквото действително е допусната във въззивното решение. Излагат се съображения в подкрепа на становището на ответниците по жалбата, че определението е законосъобразно. Сочи се също, че присъденото възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК в размер на 1 130 лв. е съобразено с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване по реда на чл.248 ал.3 ГПК съдебен акт.
С определение от 10.06.2015г, постановено по реда на чл.248 ал.1 ГПК по гр.д.№4693/2014г. по описа на Софийски апелативен съд,г.о., 8 с-в, е изменено в частта за разноските въззивното решение №471 от 11.03.2015г., постановено по същото дело. Във връзка с претенцията на въззивника-ответник [фирма] за разноски по чл.78 ал.8 ГПК, с обжалваното определение съдът е осъдил въззивниците-ищци да заплатят на застрахователното дружество 2 929.97 лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, изчислено съразмерно отхвърлената част от исковете и сумата 1 130 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, съразмерно уважената част от жалбата на [фирма].
С оглед разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК ищците дължат на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.78 ал.8 ГПК за първата инстанция съразмерно отхвърлената част от исковете. Пред първоинстанционния съд исковете са били уважени общо в размер на 420 000 лв. и отхвърлени за разликата от 300 000 лв. до пълния претендиран размер от 720 000 лв. На основание чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към датата на постановяване на решението на 26.0.2014г./ дължимо юрисконсултско възнаграждение при отхвърлени искове за 300 000 лв. е в размер на 6 340 лв. за първоинстанционното производство /540лв.+ 2% за горницата над 10 000лв./. В тази връзка обжалваното определение следва да бъде изменено в частта му, с която са присъдени разноски в полза на Д. в размер на 2 929.97 лв. като въззивниците-ищци бъдат осъдени да заплатят сумата 4 637 лв. – до размер на претендираната сума с настоящата частната жалба за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция.
Настоящият състав намира, че правилно с обжалваното определение за въззивната инстанция е присъдено в полза на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 130 лв. На основание чл.78 ал.1 ГПК във вр. с чл.78 ал.8 ГПК въззивникът-ответник има правото на разноски съобразно уважената част от жалбата. С въззивното решение жалбата на Д. е уважена за 20 000 лв. С оглед разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в редакцията към датата на постановяване на въззивното решение на 11.03.2015г./ дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство при уважена жалба за 20 000 лв. е в размер на 1 130 лв. /830лв.+ 3% за горницата над 10 000лв./. Правилно с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК при определянето на възнаграждението в полза на [фирма] въззивният състав не е взел предвид отхвърлената жалба на въззивниците-ищци, аналогично както не е взел предвид, че въззивната жалба на [фирма] е отхвърлена за разликата от 20 000 до 150 000 лв. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта му, с която въззивниците-ищци са осъдени да заплатят сумата 1 130лв. – юрисконсултско възнаграждение на въззивната инстанция.
Доколкото в молбата на [фирма] от 24.03.2015г. е било поискано допълване на решението по чл.248 ал.1 ГПК, включително и поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК и тъй като въззивният състав е дал отговор на всичките твърдения и въпроси в молбата за допълване на въззивното решение, не може да се приеме, че с допълнителното определение въззивният състав е нарушил принципа на диспозитивното начало.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ИЗМЕНЯ Определение от 10.06.2015г, постановено по гр.д.№4693/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 8 с-в, в частта му, с която въззивниците-ищци са осъдени да заплатят на [фирма] юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 929.97лв. като осъжда Д. Р. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], С. А. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.В. Л.” №9, М. Р. Димитрова ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] Б. А. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплатят на [фирма] ЕИК[ЕИК], от [населено място], [улица] сумата 4 637 лв./четири хиляди шестстотин тридесет и седем лева/ – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 10.06.2015г, постановено по гр.д.№4693/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 8 с-в, в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.

Scroll to Top