О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 129
София, 14.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1993/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК, образувано по частна жалба „Юробанк България” АД срещу определение от 19.04.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№7995/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на К. И. С. разноски за въззивната инстанция в размер на 2 400лв.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е изменено въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция, е неправилно и следва да бъде отменено. Твърди се, че заплатеното от въззиваемия К. С. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство е прекомерно по размер с оглед липсата на сложност при водене на делото и обстоятелството, че пълномощникът на С. води множество подобни дела срещу банката с напълно идентично процесуално поведение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от К. И. С., в който се поддържа, че частната жалба е недопустима с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК, тъй като постановеното по делото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Отделно се излагат съображения за неоснователност на частната жалба с твърдение, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Претендират се разноски за частното производство.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Неоснователно е възражението за недопустимост на частната жалба на основание чл. 248, ал.3 ГПК. Въззивното решение №1231/26.02.2018г., постановено по в.гр.д.№7995/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, подлежи на касационно обжалване, тъй като в предмета на спора са включени обективно съединени искове с правно основание чл.143, т.3, т.10 и т.12 З. във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, които искове като неоценяеми изключват приложението на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С решение от 26.02.2018г. по в.гр.д.№7995/2017г. на СГС въззивният състав е потвърдил първоинстанционното решение от 14.07.2015г. по гр.д. №49117/2012г. на СРС и решението от 30.01.2017г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка по чл.247 ГПК като е присъдил в полза на въззиваемия К. С. сумата 800лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Въз основа на молба на К. С. по чл.248, ал.1 ГПК с обжалваното определение от 19.04.2018г. въззивният състав е изменил решението от 26.02.2018г. в частта за разноските за въззивната инстанция и е осъдил въззивника „Юробанк България” АД да заплати на К. С. 2 400лв. (включващи сумата 2 200лв. – разлика между заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 000лв. и присъдените 800лв. + 200лв. – разноски за защита във връзка с въззивната жалба срещу решението на СРС по чл.247 ГПК).
Въззивният състав е приел за частично основателна молбата на К. С. по чл.248, ал.1 ГПК поради непроизнасяне от съда в цялост на искането на въззиваемия за присъждане на разноски. Приел е за неоснователно възражението на банката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 000лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция като е посочил, че предмет на делото са претенции за нищожност на пет договорни клаузи (които са неоценяеми) и три осъдителни претенции за неоснователно обогатяване. Според въззивния състав минималното възнаграждение за предявените искове за една инстанция съобразно разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждение е в размер на 2 428.56лв. Отделно съдът е изложил съображения, че производството по делото разкрива завишена сложност по приложимото право (тълкуване на С. и наличието на противоречива незадължителна съдебна практика). Акцентирал е върху обстоятелствата, свързани с извършените от процесуалния представител на въззиваемия действия – участие в съдебно заседание, изразени становища по основателността на претенциите и изготвена писмена защита.
К. състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски в по-нисък размер от заплатеното от страната адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство пред СГС по съображенията, изложени в обжалваното определение. Заплатеното адвокатско възнаграждение от 3 000лв. не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, включващо произнасяне по множество обективно съединени искове и прилагане на правни разпоредби от вътрешното право и от правото на Европейския съюз. Защитата на въззиваемия във въззивното производство е реализирана чрез представяне на два отговора на въззивните жалби (срещу решението от 14.07.2015г. и решението от 30.01.2017г.), представяне на подробно писмено становище по искането на банката за спиране на производството, участие на пълномощника в открито заседание. Възнаграждението не надвишава значително минималния размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждение. Твърдението на жалбоподателя, че пълномощникът на К. С. участва в множество подобни дела срещу банката с напълно идентично процесуално поведение, не е основание за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност нито с оглед разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г., нито такова обстоятелство е предвидено като предпоставка в чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на възнаграждението.
На основание чл.81 ГПК банката-жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на К. С. сумата 300лв. – разноски за правна защита по частната жалба, заплатена по договор за правна защита и съдействие с дата 28.05.2018г.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.04.2018г., постановено на основание чл.248, ал.1 ГПК по в.гр.д.№7995/2017г. по описа на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД – ЕИК[ЕИК] от гр.София, ул.”Околовръстен път” №260 да заплати на К. И. С. – ЕГН 6912186240 от гр. София, ж.к.Младост-2, бл.221 вх.1, ет.6, ап.27 сумата 300лв. (триста лева) – разноски по настоящото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: