О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 07.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.131/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. Стайков срещу определение №264 от 24.11.2016г., постановено по т.д.№2206/2016г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., с което е оставена без разглеждане молбата вх.№7664/19.09.2016г. на С. Н. Стайков за отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК на определение №383/15.06.2016г., постановено по ч.гр.д.№86/2016г. на Кърджалийски окръжен съд.
В частната жалба /неправилно наименувана като касационна/ се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения за допустимост на молбата за отмяна по чл.303 и сл.ГПК на влязлото в сила определение, постановено по реда на чл.419 ГПК. Според жалбоподателя законът не е предвидил друг ред за отмяна на влезли в сила определения по реда на чл.419 ГПК при новооткрити обстоятелства и доказателства. Сочи, че няма основание да се откаже правото да се иска отмяна на влязло в сила определение, когато същото страда от пороци и създава съществени неблагоприятни последици на лицето, което следва да го изпълни. Излагат се доводи за основателността на молбата с твърдението, че [фирма] не е надлежна страна в производството по чл.419 ГПК. На последно място се поддържа, че касационният съд дължи разглеждане на молбата за отмяна и произнасяне по съществото на спора.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна по жалбата – [фирма], в който се поддържа, че обжалваното определение на ВКС, с което е прието, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, е правилно. Сочи се, че с определението по чл.419 ГПК не се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито представлява съдебен акт, който по правни последици се приравнява на влязло в сила решение. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на молбата за отмяна по съществото на спора. Иска се да бъде потвърдено обжалваното определение и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В., ТК, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №264 от 24.11.2016г., постановено по т.д.№2206/2016г. на ВКС, касационният състав е оставил без разглеждане молбата вх.№7664/19.09.2016г. на С. Н. Стайков за отмяна на определение №383/15.06.2016г., постановено по ч.гр.д.№86/2016г. на Кърджалийски окръжен съд. Съдът е посочил, че предмет на молбата за отмяна е постановено от въззивния съд определение по чл.419 ГПК, с което е упражнен контрол за законосъобразност на заповедта за незабавно изпълнение на основание акт по чл.417 ГПК и с което определение не се решава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. К. състав е приел, че влязлото в сила определение не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК, като се е позовал на задължителната практика, създадена с Постановление №2/1977г. та Пленума на ВС /приложима и при действието на ГПК от 2007г./, според която отмяна е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Съдът е посочил, че спорът за материалното право при издадена заповед за незабавно изпълнение се решава в производството по чл.422 ал.1 ГПК. На базата на изложените по-горе съображения е направен извода, че молбата за отмята на С. Н. Стайков е процесуално недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения. Съгласно чл.303 ал.1 ГПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения при наличието на визираните в чл.303 ал.1 т.1-т.7 ГПК предпоставки. В ППВС №2/1977г. и в редица съдебни решения на ВКС се приема, че на отмяна подлежат и влезли в сила определения, с които се решава по същество материалноправен спор със сила на пресъдено нещо /прим. прекратяване на производството поради отказ от иска/, както и когато с влязло в сила определение се дава разрешение по същество на други производства. Безспорно е, че разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ал.1 ГПК на заповедта за изпълнение, издадена на основание чл.417 ГПК нито решава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, нито дава разрешение по същество на други производства.
Недопустимостта на молбата за отмяна по см. на чл.307 ал.1 ГПК на атакуваното от молителя определение на Кърджалийски окръжен съд произтича от закона /чл.303 ал.1 ГПК/, което обуславя оставянето на молбата без разглеждане. В тази връзка неотносими за допустимостта на молбата са твърденията на жалбоподателя по съществото на спора за наличието на пороци при постановяване на определението по чл.419 ГПК. Неоснователни са и съображенията на жалбоподателя за допустимост на молбата с оглед липсата на предвиден в закона друг процесуален ред за защита срещу акта, създаващ неблагоприятни последици за лицето, което трябва да го изпълнява. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт е извънреден способ за защита и както бе посочено по-горе, възможността за отмяна е предвидена само по отношение на актовете, с които се решава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, респ. по отношение на актовете, с които се дава разрешение по същество на други производства. Липсата на предвиден друг процесуален ред за защита е само кумулативна предпоставка за допустимост на молбата за отмяна на влязло в сила определение.
На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.8 ГПК следва да бъде присъдено на ответната банка юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв. /съобразено с чл.11 от Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и в рамките на възнаграждението по чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
По изложените по-горе съображения ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №264 от 24.11.2016г., постановено по т.д.№2206/2016г. по описа на ВКС, ТК, І т.о.
ОСЪЖДА С. Н. Стайков ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 200лв. /двеста лева/- юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: