О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 113
София, 01.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2203/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК, образувано по частна жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У., всички представлявани от адвокат В. Д., срещу определение №2345 от 8.07.2016г., постановено по т.д..№ 5440/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в, с което e оставена без уважение молбата на жалбоподателите вх.№6224/27.04.2016г. за изменение на постановеното по същото дело решение №620/01.04.2016г. в частта му, с която са присъдени съдебно-деловодните разноски за разглеждане на спора пред първоинстанционния и пред въззивния съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Твърди се, че неправилно и в противоречие с практиката на ВКС съдът е приложил разпоредбите на чл.620 и чл.621 ТЗ, без да се съобрази, че в производството по чл.694 ал.3 във вр. с чл.694 ал.1 ТЗ са приложими разпоредбите на чл.694 ал.2 и чл.722 ал.1 т.3 ТЗ, които обуславят извода, че при уважаване на иска, предявен от кредитор с неприето вземане, събирането на разноските следва да се извърши от масата на несъстоятелността на ответното дружество.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, ТК, състав на ІІ т.о., след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 ГПК, съобразно разясненията, дадени в т.24 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение от 8.07.2016г., постановено по реда на чл.248 ГПК по т.д..№ 5440/2015г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е оставил без уважение молбата на въззивниците С. Е. Ан Д., П. А. Л., Д. Т., Д. Д. Х., Д. М. М., Р. А. С., Б. Г. Я., М. Д. М., Д. М., Д. Р. А., К. Н., Н. П. Е., Д. Р. Г. и Д. С. У. за изменение на постановеното по делото решение №620/01.04.2016г. в частта му, с което [фирма] /н./ и посочените по-горе въззивници-физически лица са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 1050 лв. – разноски за първата инстанция, както да заплатят сумата 3 346.58 лв. – държавна такса по сметка на СГС и сумата 1 673.29 лв. – държавна такса по сметка на САС.
Апелативният съд е приел, че в случаите, когато кредиторът е предявил установителен иск по чл.694 ал.3 ТЗ за вземане, изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл.692 ал.4 ТЗ въз основа на възражение на друг кредитор, то при уважаване на иска отговорността за разноските е за ответното дружество в несъстоятелност и за ответния кредитор, чието възражение е уважено от съда по несъстоятелността. Съдът е посочил, че в тези случаи на основание чл.621 ТЗ се прилагат общите правила за присъждане на разноски по чл.78 и сл. ГПК.
Настоящият състав изцяло споделя мотивите на апелативния съд. Въззивното т.д..№5440/2015г. по описа на САС е образувано по въззивната жалба на кредиторите-физически лица, участващи в производството по иска по чл.694 ал.3 във вр. с чл.694 ал.1 ТЗ /в редакцията на чл.694 ТЗ от 2006г./ като ответници наред с дружеството в несъстоятелност – [фирма]. Конституирането на физическите лица в първоинстанционното производство като ответници е станало с определение от 21.01.2013г. по гр.д.№7575/2012г. по описа на СГС и е било обусловено от обстоятелството, че спорното вземане на ищеца [фирма] е било изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл.692 ал.4 ТЗ въз основа на уважено от съда по несъстоятелност възражение на същите физически лица – кредитори на [фирма] /н./.
Разпоредбата на чл.694 ал.2 ТЗ /в редакцията от 2006г./ не освобождава страните в производството по чл.694 ал.1 ТЗ от задължението да заплащане на дължимите държавни такси /държавната такса не се внася предварително/. Кредиторът, по чието възражение е било изключено спорното вземане на друг кредитор от списъка на приетите от синдика вземания, участва в производството по чл.694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ като самостоятелна страна и по отношение на него се прилагат общите правила на ГПК за такси и разноски– чл.621 ТЗ. Ето защо в тези случаи при уважаване на установителния иск разноските /включително държавната такса/ се възлагат в тежест на дружеството в несъстоятелност и на кредитора-ответник.
Представените от жалбоподателите съдебни актове са неотносими за настоящия правен спор, тъй като те не са постановени при участие в производството по чл.694 ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ на кредитор, по чието възражение е изключено спорното вземане от списъка на приетите от синдика вземания.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №2345 от 8.07.2016г., постановено по т.д..№ 5440/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: