О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София, 02.12.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2265/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК, образувано по частната жалба на Г. Д. В. срещу определение №3105 от 13.09.2016г., постановено по ч.гр.д..№3953/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в, с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба вх.№103176/3.08.2016г. и с което е прекратено частното въззивно производство.
В частната жалба на Г. В. се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че разпореждането на първоинстанционния съд, с което са дадени незаконосъобразни указания за внасяне на държавна такса по оспореното пред съда неприето вземане по чл.66 ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, прегражда по-нататъшното развитие на делото и блокира възможността повдигнатия с възражението спор да получи разрешение в изрично предвидения от закона месечен срок. Според жалбоподателя правилата в З. за оспорване на списъка на приетите вземания изключват приложението на разпоредбите на ГПК, включително и възможността на съда по несъстоятелността да остави без движение разглеждането на възражението по реда на чл.66 ал.6 З.. Същевременно в жалбата се аргументира тезата, че в производството по чл.68 З. оспорилият списъка кредитор не дължи държавна такса.
Настоящият състав, след като са запозна с доводите в частната жалба , намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.1 т.1 ГПК. Допустимостта на частната жалба по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 ГПК не е опорочена от нейното наименование като „касационна жалба” и от неправилно дадените указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване пред ВКС с частна касационна жалба. Предмет на настоящата частната жалба е определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане въззивната частна жалба на Г. В., а не определение на съда, с което не се уважава въззивната жалба по см. чл.274 ал.3 т.1 ГПК. В тази връзка за разглеждането на частната жалба не се изискват предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане въззивната частна жалба на Г. В. срещу разпореждане №17299/27.06.2016г., постановено по т.д.№3640/2016г. по описа на СГС, VІ-16 с-в, с което на основание чл.129 ал.2 ГПК е дадена последна възможност на възразилия кредитор, оспорил списъка на синдика за приетите вземания към [фирма] / в несъстоятелност/ по реда на чл.66 ал.6 З., да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 21 446.47 лв. Въззивният съд е приел, че обжалваното процесуално действие на СГС нито е преграждащо развитието на производството, нито е измежду изчерпателно уредените в закона, които подлежат на обжалване с частна жалба на основание чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Настоящият състав изцяло споделя изразеното от въззивния съд становище за недопустимост на производството по частната жалба срещу разпореждането на съда по несъстоятелността, с което са дадени указания за внасяне на определения от съда размер на държавна такса. Налице е непротиворечива съдебна практика /обективирана и в посочените от въззивния състав определения на ВКС/ за това, че разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на нередовности на сезиращия съда акт, няма преграждащ характер и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол.
Предмет на настоящата частна жалба е правилността на определението на въззивния съд, с което въззивната частна жалба е оставена без разглеждане, а не законосъобразността на разпореждането на първоинстанционния съд, с което е прието, че в производството по чл.68 З., възразилия кредитор дължи държавна такса и с което са дадени указания за нейното внасяне. В тази връзка всички изложени в частната жалба съображения в подкрепа на тезата на жалбоподателя, че в производството по оспорване на списъка на синдика за приетите вземания не се дължи държавна такса, както и че съдът е длъжен да разгледа възражението без да прилага правилата на чл.129 ГПК, не са предмет на настоящото производство. Меродавно за потвърждаване въззивното определение е, че разпоредбите на чл.274 ал.1 т.1 и т.2 ГПК са приложими относно допустимостта на инстанционния контрол на определенията и разпорежданията, включително и на тези, постановени в производството по чл.68 във вр. с чл.66 ал.6 З., както и че обжалваното определение е съобразено с тези разпоредби.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3105 от 13.09.2016г., постановено по ч.гр.д..№3953/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о., 8 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: