О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 583
София, 26.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2525/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Р. (България)” ЕАД срещу определение №1515 от 13.07.2018г., постановено по ч.гр.д. №1519/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, г.о, 14 с-в, с което е потвърдено определение, постановено по пр.№8836/20.03.2018г. на съдията по вписванията към Районен съд-Пловдив, за отказ за вписване на подновяване на договорна ипотека – акт.№178, т.5 от 25.03.2008г. на СВ при Пловдивски РС.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Твърди се, че окръжният съд не е обсъдил основните възражения в частната жалба относно обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, както не е обсъдил характера на акта, въз основа на който е постановено заличаването на процесната ипотека. Излагат се доводи, че определението на Пловдивски ОС по ч.гр.д.№2172/2017г., с което е постановено заличаването на договорната ипотека в полза на банката, не се ползва със сила на пресъдено нещо и не би могло да има за ефект осуетяване на правата на ипотекарния кредитор, включително правото му да иска нейното подновяване. Претендира се отмяна на обжалваното определение с указание за вписване в книгата по вписванията на СВ-П. подновяване на договорната ипотека, вписана с вх.№6947/25.03.2008г. акт.№178, т.5, д.№5213/2008г.
В изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани следните три правни въпроса, които според касатора обуславят допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, а именно:
1. „Дължи ли и друга проверка съдията по вписванията, когато бъде сезиран с искане за вписване отговарящо на закона, подлежащо на вписване, съставено в необходимата форма и с необходимото съдържание?”
2. „Докъде се ограничава проверката на съдията по вписванията съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията?”
Твърди се, че въпроси №1 е №2 са решени в противоречие с т.6 от Тълк.решение №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и с постановките в определение №197/21.04.2016г. по ч.гр.д.№1467/2016г. на ВКС, ІV г.о.
3. „Длъжен ли е съдът в постановения съдебен акт да обсъди всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на делото, които жалбоподателят е посочил в частната жалба?”. Сочи се, че съдът е постановил обжалваното определение в противоречие с указанията, дадени в Тълк. решение №1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г., на ВКС, ОСГТК.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение, постановено по преписка вх.№8836/20.03.2018г. по входящия регистър на СВ – [населено място], съдията по вписванията е отказал на заявителя „Р. (България)” ЕАД извършване на нотариално действие – подновяване на договорна ипотека акт.№178, т.5 от 25.03.2008г. на СВ при Пловдивски РС. За да откаже исканото вписване съдията по вписванията е посочил, че въз основа на определение №2415 по в.ч.гр.д.№2172/2017г. на ПОС, с акт 32, т.21 от 19.10.2017г. частично е заличена ипотеката по отношение на поземлените имоти с идентификатори 780080.41, 780080.20 и 780080.40. Приел е, че с оглед конститутивното действие на заличаването, не е възможно да се поднови вписването на ипотеката по отношение на посочените имоти.
С обжалваното пред касационната инстанция определение №1515/13.07.2018г. по ч.гр.д.№1519/2018г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдил определението на съдията по вписвания. Съдът е приел за установено твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че с определение №1069/21.05.2018г. на Пловдивски ОС по ч.гр.д.№923/2018г. е отменено определението на Пловдивски РС по гр.д.№2716/2018г. с което е върната исковата молба на „Р. (България) “ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.173, ал.1 ЗЗД за приемане за установено съществуването на ипотечно право в полза на ищеца по отношение на процесните ПИ и с правно основание чл.537,ал.2 във вр. с чл.88 от ЗКИР за установяване недействителност или недопустимост на заличаването на договорната ипотека.
За да потвърди определението на съдията по вписванията въззивният състав е акцентирал върху обстоятелството, че с определението №2415 от 10.10.2017г. по в.ч.гр.д.№2172/2017г. на Пловдивски ОС, е постановено заличаване на договорна ипотека №178,том 5, с вх.рег.№6947/25.03.2008г. на СВ П. по отношение на ПИ с идентификатори 780080.41, 780080.20 и 780080.40. Съдът е посочил, че заличаването на ипотеката с влязъл в сила/необжалваем акт на съда има конститутивно действие, поради което правилно съдията по вписванията е приел на това основание, че не може да се впише възобновяването й без да има представени нови доказателства или нови обстоятелства след заличаването, които да правят основателно възобновяването и въз основа на които да се иска възобновяването на ипотеката. Според въззивния състав обстоятелството, че е предявен иск по чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.173,ал.1 ЗЗД и чл.537,ал.2 във вр. с чл.88 ЗКИР – не съставлява такова доказателство, тъй като делото е висящо и не е приключило, поради което от него не могат да се черпят права. Направен е извод, че посочените от жалбоподателя ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и определение №197/21.4.2016г. по ч.гр.д.№1467/2016г. на ВКС, ІV ГО, не променят горното становище, доколкото не се отнасят до хипотеза, в която ипотеката е била заличена с влязъл в сила съдебен акт.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакувания акт.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване (извън хипотезите по чл.280, ал.2 ГПК) предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Въпрос №1: „Дължи ли и друга проверка съдията по вписванията, когато бъде сезиран с искане за вписване отговарящо на закона, подлежащо на вписване, съставено в необходимата форма и с необходимото съдържание?” и изцяло свързания с него въпрос №2: „Докъде се ограничава проверката на съдията по вписванията съгласно чл.32а, ал.1 от Правилника за вписванията?” не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, тъй като въпросите не са значими за конкретния правен спор с оглед решаващия извод на съда, че вписаното заличаване на ипотеката въз основа на влязъл в сила съдебен акт, има конститутивно действие, т.е, че заличаването погасява ипотеката (чл.179, ал.3 ЗЗД). Постановките в т.6 от Тълк.решение №7/2012г. по т.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС не са относими за настоящия случай, при който съдията по вписванията е отказал вписване поради предхождащо заличаване на ипотеката, която се иска да бъде подновена (т.е. поради липса на годен акт, подлежащ на подновяване по см. на чл.32а ПВ), без да е налице извършена проверка на материалноправните предпоставки на акта, подлежащ на вписване по смисъла, посочен в мотивите на тълкувателното решение. Следва да се има предвид, че цитираното от касатора определение №197/21.4.2016г. по ч.гр.д.№1467/2016г. на ВКС, ІV г.о. е постановено по повод различен правен казус, както и че в константната практика на ВКС – определение №69/26.01.2012г. по ч.т.д.№818/2011г. на ВКС, І т.о. и др.,, се застъпва становището, че заличаването на вписването има конститутивно действие, което се извежда от тълкуване на нормата на чл.179, ал.3 ЗЗД, съгласно която ако актът, въз основа на който е станало заличаването, се обяви за недействителен, ипотеката може да се впише наново.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение и въпрос №3: „Длъжен ли е съдът в постановения съдебен акт да обсъди всички възражения и доводи на страните, относими към предмета на делото, които жалбоподателят е посочил в частната жалба?”, тъй като окръжният съд е обсъдил релевантните за спора доводи и възражения на частния жалбоподател. В обжалваното определение е даден отговор на оплакванията за незаконосъобразност на определението на съдията по вписванията, свързани с твърдението на жалбоподателя, че актът на Пловдивски ОС, с който е заличена ипотеката, не може да бъде основание за отказ на съдията по вписванията да поднови ипотеката, тъй като съдията по вписванията не следва да проверява материалните предпоставки на акта. Изложени са мотиви за неотносимостта за конкретното дело на постановките в т.6 от ТР №7/2012г. на ОСГТК на ВКС и в определение №197/21.04.2016г. по ч.гр.д.№1467/201 г. на ВКС, 4 г.о. Отделно с оглед становището на съда за конститутивното действие на заличаването на ипотеката, въззивният състав е обосновал извода, че висящото производство по предявения от „Р. (България) “ЕАД иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК във вр. с чл.173,ал.1 ЗЗД и чл.537,ал.2 във вр. с чл.88 ЗКИР не съставлява ново обстоятелство, което към този момент да може да обуслови възможността за подновяване на заличената ипотека.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1515 от 13.07.2018г., постановено по ч.гр.д.№1519/2018г. по описа на Пловдивски окръжен съд, г.о, 14 с-в,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: