О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 617
София, 27.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1848/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №141 от 7.07.2017г., постановено по т.д.№379/2017г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №8281/15.11.2016г. по в.гр.д.№8700/2016г. на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на производството по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на [фирма]. Излагат се съображения, че касационният състав неправилно е определил цената на иска по чл.69 ал.1 т.1 във вр. с чл.72 ал.1 ГПК, приемайки, че претенцията на [фирма] по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД е за множество плащания при условията на обективно съединени искове. Твърди се, че всички плащания, предмет на исковата претенция на [фирма], са направени от дружеството-ищец във връзка с облигационните отношения между страните за помесечно заплащане на цена за достъп до електропреносната мрежа, което на основание чл.69 ал.1 т.6 ГПК обуславя определяне на цената на иска като сбор от сумите, платени по представените фактури.
Настоящият състав, след като са запозна с оплакванията и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на основание чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С определение №141 от 7.07.2017г., постановено по т.д.№379/2017г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о, е оставена без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу решение №8281/15.11.2016г. по в.гр.д.№8700/2016г. на СГС, ГО, ІІІ-Б с-в. К. състав е приел, че с исковата молба на [фирма] се предявени искове в обективно съединение за платени на отпаднало основание – отменено решение на регулаторен орган (ДКЕВР), суми по 13 броя фактури, представляващи цена за достъп до преносната и електрическа мрежа. Съдът е посочил, че платената и претендирана сума по всяка отделна фактура на извъндоговорно основание не превишава 5 000лв., поради което касационният контрол върху постановеното въззивно решение е недопустим по критериите та чл.280 ал.2 т.1 ГПК.
Трайна и непротиворечива практика на ВКС, съобразена с разпоредбите на чл.69 и сл.ГПК, е, че при обща искова претенция за връщане на суми, платени въз основа на множество фактури (предявена на договорно или на извъндоговорно основание), цената на иска се определя в зависимост от обстоятелството дали плащанията са осъществени въз основа на един договор или всяко едно от плащанията е обусловено от наличието или липсата на отделно облигационно правоотношение. В случая, в исковата молба е посочено, че сумите по представените 13 бр.фактури са платени от [фирма] на [фирма] като ежемесечни цени при действието на договор между страните от 7.03.2011г. за присъединяване на обект на независим производител към електропреносната мрежа и на договор от 4.08.2011г. за изкупуване на електрическа енергия. По делото е представен и договор между страните от 25.07.2011г. за използване на разпределителната мрежа от производител. Посочена е общата предпоставка по отношение на всички суми за отпадане основанието за плащане – отмяна на решението на регулаторния орган за определяне цената за достъп. В тази връзка следва да се приеме, че предмет на спора по чл.55 ал.1 предл.3 ЗЗД, е връщане на отпаднало основание на сумите по 13-те броя фактури – цени за достъп за периода от м.септември 2012г. до м.септември 2013г. включително, платени на едно и също основание при съществуващо облигационно отношение между страните за достъп на електропреносната мрежа. Ето защо и доколкото общата сума на исковата претенция е в размер на 21 401.08лв. касационната жалба на [фирма] не попада в рамките на приложното поле на чл.280 ал.2 т.1 ГПК (цена на иска по търговско дело до 20 000лв.), изключващ възможността за касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение №141/7.07.2017г., постановено по т.д.№379/2017г. по описа на Върховен касационен съд, ІІ т.о и връща делото на същия касационен състав за продължаване на процесуалните действие по т.д.№379/2017г. на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: