О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 28.09.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1953/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. К. Д. срещу определение №251 от 11.05.2017г., постановено по в.ч.т.д. №177/2017г. по описа на Варненски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение №65/30.01.2017г. по т.д.№491/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на С. Д. за освобождаване от държавна такса.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излагат се съображения за наличие на противоречие в мотивите на определението, където е прието, че за въззивника [фирма] не е налице задължение за внасяне предварително на държавна такса като същевременно е посочено, че молбата на С. Д. за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба е неоснователна. Касаторът акцентира върху обстоятелството, че въззивната частна жалба е била подадена от С. Д. в качеството му на физическо лице, както и че неговата фирма е била обявена в несъстоятелност още през месец септември 2015г. Претендира отмяна на определението в обжалваната му част и постановяване на ново определение, с което жалбоподателят да бъде освободен от държавна такса по предявената от него въззивната жалба като физическо лице.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът, без да формулира конкретен правен въпрос, излага съображения за неправилност на определението поради допуснати нарушения на материалния закон, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че с определението си съдът се е произнесъл по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, изразяващо се в преустановяване прекратяването на дела поради мафиотски и неясни мотиви.
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване на основание чл.274 ал.3 ГПК съдебен акт.
За да потвърди определение №65/30.01.2017г. по т.д.№491/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта му, с която е оставено без уважение искането на С. К. Д. за освобождаване от държавна такса по въззивната жалба, направено с молба вх.№386/23.01.2017г., въззивният състав от Варненски апелативен съд е приел, че страна в производството по въззивната жалба е едноличния търговец [фирма], обявен в несъстоятелност с решение №318/9.02.2016г. по т.д.№4606/2015г. на СГС. Апелативният съд е посочил, че в хипотезата на неплатежоспособност търговецът в несъстоятелност е освободен на основание чл.620 ал.1 ТЗ от предварително внасяне на държавна такса. В тази връзка съдът е изложил становището, че разпоредбата на чл.83 ал.2 ГПК е неприложима по отношение на физически лица, осъществяващи търговска дейност, което от своя страна е обусловило извода му, че молбата за освобождаване на въззивника от държавна такса по реда на чл.83 ал.2 ГПК е неоснователна.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК допускането на касация на определенията по т.1 и по т.2 е обусловено от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното определение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните основания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.274 ал.3 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК факти и обстоятелства.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси като предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията в изложението за неправилно приложение от въззивния съд на процесуалния закон относно приложението на чл.83 ал.2 ГПК, както и за допуснато от съда смесване на качеството на въззивника като едноличен търговец в несъстоятелност и като физическо лице, по своята правна същност представляват конкретизиране на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК, но не и правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси на базата на твърдението на касатора за наличие на поддържаното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касация.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №251 от 11.05.2017г., постановено по в.ч.т.д. №177/2017г. по описа на Варненски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено определение №65/30.01.2017г. по т.д.№491/2012г. на Шуменски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на С. К. Д. за освобождаване от държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :