О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 733
София, 04.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.2887/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение №168 от 01.08.2017г., постановено по т.д.№382/2016г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] по чл.303 т.4 ГПК за отмяна на влязло в сила определение №158/10.10.2015г., по ч.т.д.№268/2014г. на Великотърновски апелативен съд.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение на ВКС е неправилно и необосновано, тъй като изводите на тричленния състав са направени в нарушение на материалния закон и при неотчитане на последиците на чл.717н ТЗ. Сочи се, че с определението, чиято отмяна се иска по реда на чл.307 ГПК, Великотърновският апелативен съд се е произнесъл отрицателно по същество по въпросите дали банката е ипотекарен кредитор по св. на чл.717н ТЗ и дали тя е легитимирана страна да обжалва определението по чл.729 ал.1 ТЗ. Твърди се, че с влязло в сила определение №422 от 20.07.2015г. по ч.т.д.№824/2015г. на ВКС, І т.о. [фирма] е бил признат за кредитор по чл.717н.ТЗ.
Според жалбоподателя, аналогично с ефекта на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с двете влезли в сила определения е решен противоречиво и окончателно правният спор за качеството на жалбоподателя на ипотекарен кредитор на длъжника [фирма] /н./ . В тази връзка в частната жалба се обосновава допустимостта на производството по отмяна на определението по чл.303 т.4 ГПК като се акцентира върху обстоятелството, че за [фирма] няма последващо средство за защита за удовлетворяване на вземанията с постъпили от продажбата на имуществото суми. Същевременно в частната жалба се излагат съображения в подкрепа на правилността на определението по ч.т.д.№824/2015г. на ВКС, І т.о., признаващо на жалбоподателя качеството на кредитор по чл.717нТЗ. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане по същество на жалбата, подадена по реда на чл.728 ТЗ.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от А. С. – синдик на [фирма] /н./ и от длъжника [фирма] /н./, в който отговор се излагат доводи за недопустимостта на производството по чл.307 ГПК за отмяна на определението, постановено по чл.729 ТЗ, с направено позоваване на разясненията, дадени в Тълк.решение №7/31.08.2017г. по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГТК. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че определението по чл.729 ал.1 ТЗ формира сила на пресъдено нещо по вида на вземанията на кредиторите като обезпечени или необезпечени и се поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.
В., търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение №168/01.08.2017г. по т.д.№382/2016г. по описа на ВКС, касационният състав е оставил без разглеждане молбата на [фирма] вх.№12337/10.11.2015г. за отмяна на влязлото в сила определение №158/10.10.2015г. по ч.т.д.№268/2014г. на Великотърновски апелативен съд. Съдът е изложил съображения за извънредния характер на производството за отмяна по глава 24 ГПК, което обуславя приетото в съдебната практика становище, че не подлежат на отмяна определенията, преграждащи развитието на делото, с изключение на определенията за прекратяване на производството поради отказ от иска. Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата за недопустимост на молбата за отмяна съдът е посочил, че с определението, чиято отмята се иска, не се разрешава материалноправен спор.
Настоящият състав намира, че обжалваното по реда на чл.272 ал.2 изр.2 ГПК определение на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено. След неговото постановяване е прието Тълк.решение №7/31.08.2017г. по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГТК, като в т. 6 е постановено, че не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключения на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. Влязлото в сила на 13.10.2015г. определение, с което Великотърновския апелативен съд е обезсилил определението на съда по несъстоятелността по т.д.№256/2011г. по описа на Плевенски ОС като е оставил без разглеждане възражението на [фирма] срещу изготвената от синдика частична сметка за разпределение и с което е прекратено производството по делото, не попада в изключението по т.6 от тълкувателното решение за допустимост на производството по чл.307 ГПК.
Във връзка с изложените в частната жалба доводи в подкрепа на тезата за допустимост на производството по отмяна на процесното определение с акцент върху липсата на друга защита за молителя, следва да се отбележи, че в мотивите към т.6 от ТР по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГК, е посочено, че допустимостта на отмяната не може да се обоснове с аргумент за липсата на друго процесуално средство за защита. Според общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС извънредният характер на производството по чл.303–чл.309 ГПК обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.
По изложените по-горе съображения ВКС, ТК, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №168 от 01.08.2017г., постановено по т.д.№382/2016г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: