О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 453
София, 28.09.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1698/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК, образувано по частната жалба на „Радиант Т. И..” (R. T. I..), П. Е., Р. Т., Т., Британски Вирджински острови, срещу определение №1786 от 27.05.2016г., постановено по т.д..№457/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 6 с-в, с което, след като е оставена без уважение молбата с вх.№7320/19.05.2016г. на „Радиант Т. И..” с правно основание чл.63 ал.1 ГПК,, е върната въззивната жалба на„Радиант Т. И..” срещу решение №1478/11.09.2015г. по т.д.№3612/2011г. на СГС, т.о., VІ-6 с-в, и с което определение е прекратено въззивното производство.
В частната жалба на „Радиант Т. И..”, подадена от адвокат Г. А., се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено.
В писмен отговор, депозиран от адвокат В. Д. като пълномощник на ищеца [фирма] – [населено място] и на третото лице-помагач Г. И. Д., се излагат съображения за недопускане на касационно обжалване на определението, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно се твърди, че частната жалба е бланкетна, неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав, след като са запозна с доводите в частната жалба и тези в представения отговор по чл.276 ал.1 ГПК, намира следното:
С определение от 18.02.2016г., постановено по т.д..№457/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., въззивният състав е оставил без движение въззивната жалба на „Радиант Т. И..” срещу решение №1478/11.09.2015г., постановено по т.д.№3612/2011г. на СГС, т.о., 6 с-в. С определението е указано на жалбоподателя в седмодневен срок от съобщението да представи документ за довнесена държавна такса в размер на 381 163.94 лв. като е посочено, че при неизпълнение на това указание въззивната жалба ще бъде върната, а въззивното производство-прекратено.
С молба от 2.03.2016г. жалбоподателят е поискал на основание чл.63 ГПК продължаване на срока за довнасяне на държавната такса, обосновавайки молбата с необходимото допълнително време за осигуряването на паричните средства за изпълнение на указанията, дадени с определението от 18.02.2016г. С разпореждане от 9.03.2016г. съдията-докладчик е продължил срока за внасяне на държавната такса с два месеца като е посочил, че новият срок започва да тече на 7.03.2016г. и изтича на 9.05.2016г. На 19.05.2016г. жалбоподателят „Радиант Т. И..” е депозирал нова молба с вх.№7320/19.05.2016г. със същото съдържание като това в молбата от 2.03.2016г. , искайки продължаване на срока за довнасяне на държавната такса в размер на 381 163.94 лв.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №1786 от 27.05.2016г., въззивният състав е оставил без уважение молбата на жалбоподателя по чл.63 ГПК от 19.05.2016г, върнал е въззивната жалба на „Радиант Т. И..” срещу решение №1478/11.09.2015г. по т.д.№3612/2011г. на СГС, т.о., VІ-6 с-в, и е прекратил въззивното производство. Видно от мотивите към определението съдът е приел, че в молбата от 19.05.2016г. се изтъква същата причина за продължаване на срока /осигуряване на сумата за държавна такса в значителен размер/, която причина вече не може да бъде приета за уважителна по силата на принципа в чл.81 ЗЗД /липсата на парични средства не освобождава длъжника от задължението/. Същевременно въззивният състав е посочил, че новото продължаване на срока ще повлияе негативно на основното начало в ГПК /чл.13/ за решаване на делото в разумен срок. В обжалваното определение е посочено, че неотстраняването в срок на нередовността на въззивната жалба по чл.261 т.4 ГПК, обуславя приложението на чл.262 ал.2 т.2 ГПК, предвиждаща връщането на въззивната жалба.
Подадената частна жалба от „Радиант Т. И..” е допустима на основание чл.274 ал.2 във вр. с чл.274 ал.1 т.2 ГПК като за нейното разглеждане не е необходимо да бъдат налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК / както неправилно се твърди в отговора на частната жалба/. По същество обаче частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Уважаването на молбата по чл.63 ал.1 ГПК за продължаване на определения срок е изцяло в правомощията на съда при наличието на уважителни причини за това. За да остави молбата без уважение в съответствие в разпоредбата на чл.63 ал.1 ГПК въззивният състав е изложил съображения за липсата уважителна причина за повторното удължаване на срока, поискано с молбата от 19.05.2016г. Отделно следва да се има предвид, че втората молба за продължаване на срока е депозирана след 9.05.2016г., когато вече е бил изтекъл продължения срок, определен с разпореждането от 9.03.2015г.
Налице са формалните предпоставки по чл.262 ал.2 т.2 във вр. с чл.261 т.4 ГПК за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на въззивното производство, а именно – жалбоподателят не е отстранил констатираната в определението от 18.02.2016г. нередовност на въззивната жалба като не е представил в указания му срок /продължен с разпореждането от 9.03.2016г./ документ за довнасяне на посочената от съда държавна такса. Ето защо обжалваното определение, с което е върната въззивната жалба на „Радиант Т. И..” и с което е прекратено производството по т.д..№457/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1786 от 27.05.2016г., постановено по т.д..№457/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 6 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: