О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 503
София, 18.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 1843/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма] – [населено място], срещу определение №287 от 13.06.2016г., постановено по ч.т.д.№930/2016г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №8 от 12.01.2016г., по в.гр.д.№1074/15г. по описа на Софийски окръжен съд.
В частната жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че в случая е налице смесено кумулативно съединяване на искове при условията на евентуалност и алтернативност. Излагат се съображения, че доколкото съдът е длъжен да разгледа и да се произнесе едновременно по всички обективно съединени искове, той е длъжен да кумулира цената на тези искове. Според жалбоподателя общата цена на исковете изключва приложението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК, поради което обжалваното определение на ВКС следва да бъде отменено.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците по жалбата „К. франсез д’асюранс пур льо комерс екстериор СА – Клон България” –гр.София и [фирма] – [населено място], в които се излагат аргументи за неоснователността на частната жалба.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
С определение №8 от 12.01.2016 г. по в.гр.д.№1074/15 г. на СОС е потвърдено решение №224 от 16.10.2015 г. по гр.д.№144/2014 г. на РС Ботевград в частта му, с характер на определение, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявените на основание чл.225, ал.1 ГПК искове от [фирма] против „К. франсез д’асюранс пур льо комерс екстериор СА – Клон България” за установяване, че не дължи сумата от 16 643.68 лв., изплатено от ответника застрахователно обезщетение и 3 715.45 лв. лихва и срещу [фирма] за заплащане на сумата от 5 483.32 лв., остатък от дължима цена по фактура от 17.02.2011 г. за продадено брашно.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Софийски окръжен съд, касационният състав е приел , че същото не подлежи на касационен контрол. Констатирал е, че в хода на първоинстанционното производство третото лице-помагач [фирма] е предявило искове срещу главните страни в процеса за вземания – главница и лихва, произтичащи от сключени абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 ТЗ, което обстоятелство обуславя търговския характер на делото. К. състав е посочил, е че размерът на цената на всеки от предявените искове е под 20 000 лв., поради което на основание чл.274, ал.4, във с вр. чл.280, ал.2, т.1 от ГПК, обжалваното определение не подлежи на касационен контрол,
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Съставът на ВКС е бил сезиран с частна касационна жалба срещу определение по търговско дело по спор за парично вземане с цена по-малка от 20 000 лв. за всеки един от кумулативно съединените искове. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 т.1 ГПК /ДВ бр. 50 от 3.07.2015г. в сила от 7.07.2015г./ производството по тези дела е двуинстанционно. Според чл.274 ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че при обективното и субективно съединяване на искове, съдът е следвало да определи цената на исковете като сбор от претендираните суми. Отделната цена на исковете при обективно /кумулативно/ съединяване на искове произтича от разпоредбата на чл.72 ал.1 ГПК , а отделната цена при алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица /субективно съединяване/ – от разпоредбата на чл.72 ал.3 ГПК.
По изложените по-горе съображения ВКС-ТК, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №287 от 13.06.2016г., постановено по ч.т.д.№930/2016г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: